Изкушен

Глава 4

Като всяка добра лудница, Бранкрест се простираше сред стотици декари самотни дървета, храсти и извиващи се хълмове. Беше построена от милионера Бранкрест за английската му булка, преди дивите земи наоколо да вземат и двама им. Семейство Бранкрест изчезнало само след две години в сградата, без да остави никакви наследници.

Щатът бил така добър да влезе във владение... и да го направи дом за най-лудите. Каменната сграда стоеше там от стотици години, древна в сравнение с много сгради от Северозападния пасифик. Гладките камъни са събрали истории за измъчени души, луди стари лели и за такива като Сара, които са били затворени след преживяване на травматично събитие. Тя потръпна в хеликоптера, докато минаваха над сградата.

Тежка ръка стисна нейните, изпълвайки я с топлина и сила. Безопасност. Тя се обърна към Макс. Погледът му се плъзна по лицето й и той... й намигна.

Веселие изригна в нея и тя се ухили. Би могла да обикне този мъж. Идеята се появи от нищото.

Любов? Прочиствайки гърлото си, тя погледна през прозореца, затаявайки дъх, когато се снижиха към полето, малко встрани от сградата.

Мъжете скочиха навън и Макс подаде ръка, за да й помогне. Горещина плъзна по ръката й от дланта му. Тя въздъхна от облекчение, когато я пусна. И все пак се почувства някак ограбена.

Тихо и бързо като добре смазан механизъм, мъжете напъхаха пистолети, ножове, дори звезди в джобовете на дрехите си, сякаш го правеха за хиляден път. Страх плъзна по кожата й заедно с бриза. Джейс й подаде зелен пистолет.

— Гледай да не ме застреляш.

— Добре. — Тя пое тежкия метал. Никакви вибрации не се усещаха от него. Изглежда Джейс умееше подобно на Макс да се предпазва от дарбата й. Кои бяха тези мъже? Страхът я накара да потрепери. Студено, оръжието... инструмент на смъртта... бе първият пистолет, който хващаше в живота си. Очите й се напълниха със сълзи.

Макс бързо го взе от ръцете й.

— Предполагам, че и стреляш, както се биеш?

Тя се намръщи.

— Не разбирам.

Той кимна.

— Да, така и си мислех. — Пъхвайки пистолета в колана на кръста си, той каза: — Просто стой зад мен.

Тя така или иначе не искаше пистолета.

— Ъм, защо взимаме толкова много оръжия? Имам предвид, тук никой не е въоръжен. — Разбира се, имаха игли и разни такива неща, но тези мъже бяха въоръжени до зъби.