Chapter 3

89 11 0
                                    

Джесика беше облечена в красива рокля, стигаща до над коляното й. Тя седеше на една маса в дъното на салона, който се провеждаше балът на класа й. Беше сама, когато някой сложи ръка на рамото й. Щом се обърна, Джеси видя Джош.


- Ще танцуваш ли с мен?


Тя тъкмо отвори устата си, за да отговори...


Джън, джън, джън..... Беше алармата. Джеси се събуди и не усети как казва "Да". часът е 09:34. Щом се върна на земята, Джеси изскочи от леглото с мисълта, че е закъсняла за училище. Изведнъж телефона й звънна. Беше Вероника.


- Ало, Джеси, хайде да ходим до мола.


- Как ще ходим до мола, на училище сме!? - сопна се Джеси.


- Какво училище, днес е събота?


- Какво събота ли е? Охх, как се стреснах, че съм закъсняла.


- Е, ще ходим ли в мола? - повтори Вероника.


- Да, кога? - попита Джеси.


- В 15:00 часа ще дойдем да те вземем.


- Добре. Чакай малко, кои вие? Няма ли да сме само двете?


- Не, няма. И е изненада. - усещаше се как се усмихва. След това Рони затвори телефона.


Сега Джеси само щеше да се чуди кои ще дойдат. Иведнъж се сети, че е по пижама, а вече беше беше 10:06 часа. За около един час се гримира. Трябваше само да избере какво да облече.

След тричасово чудене реши да облече бяла блуза, коятобеше запасала с черна пола с висока талия.


Вече беше станало 14:56ч. На вратата се позвъня. Щом Джеси отвори, видя.... Рони и Майк, които й казаха, че изненадата я чака в колата.

Щом слязоха, Джеси не можа да повярва на това, което видя. На колата беше написано "Честит 17-ти Рожден Ден, Джеси". Рожден ден? Тя съвсем беше забравила, че има рожен ден. В колата имаше една кутия. Джеси я отвори и изпод капака се подаде едно малко кученце. Имаше и бележка, на която пишеше: "Аз съм Чарли, ще се грижиш ли за мен?" Джеси не можа да повярва на изненадата.


- Изненадите сега започват. - каза Майк, който беше седнал до нея.


Джеси го прегърна доста силно и заплака от радост. Тръгнаха към мола. По време на пътуването Майк не спира да я гледа и да си мисли: "Колко е красива, дали да й призная чувствата си?"

Стигнаха до мола. Рони паркира колата и слязоха. Разхождаха се няколко часа по магазините. Джеси си купи рокля с дантела, а Рони - къси гащи с висока талия и бял потник. Майк не си взе нищо, а само се разхохда с тях. Отидоха и до кучешкия парк, за да разходят Чарли. След това Майк и Рони изпратиха Джеси.


- Много ви благодаря за прекрасния ден. - каза Джеси с голяма усмивка. Вдигна кученцето и се запъти към верандата на къщата си. Обърна се отново и им помаха. Щом Джеси влезе в къщата, майка й я посрещна с голяма торта.


- Честит Рожден Ден, миличка!


Джеси остави кучето и прегърна майка си.


- Кое е това приятелче? - попита майка й.


- Това е Чарли. Майк и Рони ми го подариха.


- Добре, качи се, за да се преоблечеш и слез. Приготвила съм любимата ти вечеря.


- Спагети ли? Суперр!!!


След това Джеси се качи в стаята си и след около 10 минути слезе и седна на масата. Започна да яне, когао майка й каза:


- Джеси, трябва да поговорим.


- Да, мамо, кажи.....


- Ами командироваха баща ти в Германия за 5 години.


- И ще замине за толкова дълго време? - каза Джеси с пълна със спагети уста.


- Не. Ние ще заминем с него.


- Не, не, не, сериозно ли!!? Аз имам приятели тук! Как ще зарежа живота си тук!!?


- Знам, мила, но там ще си намериш нови приятели.


- Да, но.....оффф. - Джеси стана и отиде в стаята си. За малко щеше да каже, че си пада по Джош и иска да остане тук заради него.


You've reached the end of published parts.

⏰ Last updated: May 20, 2015 ⏰

Add this story to your Library to get notified about new parts!

Life of Jessica ConnorWhere stories live. Discover now