Chapter 2

86 10 1
                                    

Джесика тъкмо пристигна в стаята по физика, където имат час.
Тя е толкова засрамена от сблъсъка от по-рано.
"Джеси как можа да се паникьосаш така и да не кажеш нищо"- мислеше си тя, докато приготвяше учебниците си за часа.
================================
Звънецът за края на часа би. Всички излязоха и се запътиха към салона по физическо. Щяха да играят волейбол. Джеси беше добра в този спорт още от малка, защото баща й беше настоял да я запише на тренировки.

Отборите бяха разделени и всички са по местата си. Всички освен Джош. Както винаги той бе закъснял.
" Сигурно пак пуши" - помисли си Джеси, но занеше, че именно лошото в него й допада. Най-накрая Джош дойде и зае мястото си и играта започна. Той беше в отбора на Джеси, а и Рони и приятелките й "кифли" бяха там. В другия отбор бяха Майк, Рей-най-добрият приятел на Джош и още от класа им.
Часът свърши. Всички излязоха и се запътиха към двора на училището, защото имаха свободен час. Джеси тъкмо беше разказала за сблъсъка с Джош на Рони, а тя й се скара като на малко дете:

- Джесика Конър, как можа да избягаш така сутринта без да кажеш нещо!!? Какво ще си помисли той!?

- Знам, просто се изгубих в сините му очи и сякаш бяхме само двамата в целия свят. Дано не си помисли, че съм някаква смахната, която дори не разговаря с никого.

- Лол, не знаех, че го харесваш чак толкова. - учуди се Рони.

- Да, аз също не знаех. Мисля, че се влюбвам! - заяви изплашено Джеси.

Докато Джесика изричаше тези думи, някой се блъсна в нея. Щом се обърна тя видя Майк, който играеше на футбол с момчетата от класа им, случайно се беше спънал и "приземил" върху Джеси. Той поздрави момичетата и продължи играта си.

- Защо не внимава другия път! Такъв е глупчо понякога! - каза Джеси леко сърдита.

- Глупчо, но сладък глупчо. - въздъхна Рони без да усеща, че го гледа замечтано.

- Ти да не би да........ го харесваш? - попита Джеси с лека усмивка.

- Оо, не не! От къде ти хрумна!? - учуди се Рони, надявайки се да се е измъкнала от неловката ситуация.
Джеси просто се разсмя и сладкият й смях се чу доста силно. Но щом го чу, Джош се обърна към нея и се усмихна. Джеси му отвърна със същото.

Щом свободния час свърши, всички се запътиха към стаята по английски език.
================================
И последният час свърши. Джеси се прибра и веднага се опъна на леглото, притисна възглавницата към лицето си и попищя малко от радост и вълнение заради днешния ден.

Life of Jessica ConnorOnde histórias criam vida. Descubra agora