Ден след ден,
трупят се на преспи
тихи въздихания
и мътна тишина
Ден след ден,
поглъщат ме в тъмата,
давя се на плиткото
на поредната лъжа
Ден след ден,
душата ми е тежка
под крата ми са литри
тъмна, студена вода
YOU ARE READING
педантична самота
Poetryразделите точно защото болят са красиви това е начин да се накарам да пиша нищо не е в завършена форма
