Разкажи история за детето,
Което не отдавна бях, спя под
Розовия плет на градината зад
Блока откакто съм на пет; бях всичко,
Рядко била съм нищо, но и тези дни
Слушах разговора на баба ми пред
Входа със сянката от кестена с лице,
Въпроси като вярват ли във Бога
И дали звездите нощем са сами;
Ей на такива разговори си
Свидетел, когато се превръщаш
в нищо и се отказваш от всичко
Лично; обичам розовия плет,
Но за жалост няма да съм пак на пет,
Няма да слушам баба ми пред входа и
Няма пак да съм извън мойта
отровна кожа
YOU ARE READING
Детето, което бях | поезия
Poetry🌞 обещания, че "утре по същото време пак", и че само това ще е достатъчно, за да се засечем в тази вселена малка - утре, пак на същата площадка.
