The game is for two

-1-

-Не трябваше да те слушам, Сидни! Сега ще закъснея за първия ми работен ден. Знаеш ли колко трудно намерих такава работа, при това с моя опит.-едва си сдържах гласа да не запоцна да и викам докато най-добрата ми приятелка си стоеше съвсем спокойно все едно няма никакви грижи и не нервнича до нея.

Ако имаше нещо което да мразя повече от това да закъснявам, то това е някой да се прави, че изобщо не ме чува. Всъщност има няколко неща и тя в момента ги нацелваше всичките. Закъснявах за първия ми работен ден, бавеше се ненужно много, което всъщност беше нарочно, игнорираше ме и ,мамка му, пиеше ми от латето! Взех си чашата от ръката ѝ и си изпих последната глътка, която щеше да ми открадне.

-За бога, Валерия, успокой се малко, закъсняваш с точно 3 минути, не преигравай. Не мога да накарам асансьора да се движи по-бързо, пък и не мисля, че някои ще е забелязал.-извъртя ми очи и се обърна да се огледа в голямото огледало, което обхващаше цялата стена на асансьора.

Поех си дълбоко въздух и се опитах да се успокоя. Беше права, само 3 минути са. Никой не прави проблем за три минутно закъснение.... поне се надявам. Погледа ми проследи движенията ѝ. Ръцете и нежно минаха през тъмно русата ѝ коса оформена в красиви къдрици стигащи до средата на гърба ѝ. Имаше морско сини очи, гъсти мигли, пухкави и големи розови устни, малко носле и перфектно оформени вежди. Сравнително висока с тяло за модел, малката талия, дългите крака, изящните форми и грацията, която струеше от нея. Можех да си я представя на корицата на някое списание.

Аз от друга страна бях нейната противоположност. Ниска около 1,60, тъмно кафява коса почти черна, естествено права като прас и стигаше до средата на гърба ми. Очите ми светло кафяво, не толкова големи устни, но миглите ми са дълги и гъсти, нещото което обожавам в себе си. Тялото ми не е нищо особено. Не мога да се нарека дебела, но винаги има какво да се подобри. За някои това да имат голям задник и по-големи гърди от главата им беше нещо за което ще убият, но аз не бях от тях. Харесвах си средните размери, колкото и смешно да звучи, нито прекалено големи, нито прекалено малки.

-Айде, аз ще те оставям, ще се видим после.- Сидни излезе от асансьора, когато достигна нейния етаж, но отново се обърна към мен с усмивка.-Нали помниш какво ти казах. Внимавай със сина на шефа, може много лесно да те омае.-изсмях се и подбелих очи.