The game is for two

-2-

Бяха ми нужни няколко секунди да обработя цялата информация, която ми даде Амелия. Един вид дрескод, да съм на повикване на шефа по всяко време, и да му правя кафето. Мислех, че тази работа е за асистентка, а не за модната детегледачка, но както и да е, изобщо нямам право да мрънкам по някакъв начин. Toвa бeшe мecтaнaтa ми paбoтa зa ĸoятo ce тpyдex тoлĸoвa вpeмe и нaй-ceтнe ĸoгaтo тoвa ce cбъдвaшe имax пpeтeнции дaли щe пpигoтвям ĸaфe или нe. До преди два дни работих на няколко места за мижави пари.

Поех си дълбоко въздух и започнах да си подреждам малкото неща, които нося със себе си. Няколко тефтера в различни размери, химикали и маркери, кламери и други подобни. Седнах си на стола зад бюрото и включих компютъра. Докато го чаках да зареди извадих служебния ми телефон. Беше в бяла гаранционна кутия все още с панделка завързана около него. Махнах я и обърнах кутията да видя марката. Когато очите ми проследиха логото направо ахнах, побързах да я отворя да го погледна. Най-новият модел Iphone, доколкото  знаех този все още не е пуснат на пазара, а компанията го раздава като нищо подарък за един служебен телефон на служителите. Нямам достатъчно въображение, за да си представя колко пари се изкарват, но това не трябва да ме изненадва. Все пак, за да притежаваш Chanel, една от най-известните модни линии в света, тук не говорим за малки суми. Извадих го и изчаках да се включи, след няколко секунди беше готов. Погледнах записаните номера. Амелия Уинслет, Тео Джеймс, Кортни Морисън и..... някой си Джеймс. В сравнение с другите имена на това му липсваше фамилия. Може би охрана или нещо не толкова важно. Но ми беше страшно интересно кой е шефа на компанията. Още на интервюто ме накараха да подпиша договор за самоличността му, понеже заради известността щял да си навлече много нежелани врагове. И за това до ден днешен от първата им колекция не се разбира, кой я държи, единствено шивачи, модели и организатори. Но ми беше страшно интересно кой е шефа на компанията. Още на интервюто ме накараха да подпиша договор за самоличността му, понеже заради известноста щал да си навлеце много нежелани врагове. И за това до ден днешен от първата им колекция не се разбира, която държавата я държи, единосвено шиваци, модели и организатори.

--------

Напълно бях изгубила представа за времето, толкова се бях съсредоточила в графиката на г-н Грей, че напълно изключих кога се минава времето и можех да видя фигура в съседния офис. Направо ми настръхна косата и въздухът ми секна. Мамка му, още първия ден закъснявам, а сега и не мога да спазя правилата за едно скапано кафе на бюрото му преди да дойде. Сигурно вече съжаляваше, че ме е наел.