The game is for two

-3-

Можех да усетя погледа му върху лицето си, но упорито отказвах да вдигна глава. След като му оставих кафето Амелия ме заведе в служебната ни кухня на долния етаж. Може би за пръв път срещах мъж който си пиеше кафето толкова сладникаво. Ако изобщо можеше да се нарече кафе това, лате с ванилия двойна сметана и щипка канела, за мен лично това си е чиста лиготия, но не и сутрешно кафе за събуждане. Амелия ми вметна няколко думи за него, бил арогантен, с високо самочувствие и естествено женкар, даже и не се очудвах. Изглежда като мъж който е способен да получи всичко което пожелае на всяка цена, може би дори не е свикнал да му отказват.

Служебният ми телефон започна да звъни, пишеше Джеймс и веднага вдигнах и погледнах към неговия офис. Стоеше на стола си, беше свалил сакото и можех да огледам как гърдите му бяха опънали ризата прекалено много, всякаш му е малка. Дали да не му подаря няколко нови поне да ми направя работата малко по-лесна.

-Да, г-н Грей.- обърна стола си по-хубаво към моята посока и се намести по-надолу, за да си облегне ръцете на облегалките и да изглежда двойно по-огромен отколкото беше всъщност.

-Обедната ни почивка започва след 10 мин. Извикай ми шофьора и ме чакай в лобито.-без да успея да отговоря затвори телефона взе си сакото и излезе от офиса си като отиде при асансьора.

Толкова се бях съсредоточила в работата, че не усетих кога е станало обяд, но стомахът ми със сигурност знаеше, като съдя по къркоренето. Влязох в записките на компюра, които успях да си запиша и намерих номера на шофьора му. Набрах номера и докато чаках да вдигне си взех чантата и тръгнах към асансьора. Затвори ми и автоматично след това получих съобщение от него, че до минута е отпред. Тези хора нямаха ли нужда от отговори от отсрещния цовек или вече толкова са свикнали с всичко че им е запечатано в главата като правилник?

-Валерия, искаш ли да дойдеш с нас на обяд, има едно местенце надолу по улицата където ходим редовно?- Амелия ме посрещна с още две момичета които виждах за пръв път и застанаха до мен докато чакат асансьора.

И двете изглеждаха много приятни. Едната висока, слаба с кафява коса до рамената накъдрена и зелени очи. Другата също беше висока, но блондинка с няколко ясни корекции по лицето като хиурон, ботокс, изкуствени мигли, но същевременно никакъв грим. И трите изглеждаха направо страхотно и облечени като Амелия с поли и ризи.