Тъмна бездна мрак прокрадва,
в(ъв) гърдите стон стаява
Ръце треперят, въздухът
привършва
и отново аз се задушавам
Дали в(ъв) сълзи,
или в тягостната тишина,
Потъвам бавно
и без шанс, да видя светлина
И се моля аз на образ минал -
"Постой при мене още малко..."
И отричам, че безмилостно си я заринал,
любовта, сега подобие й жалко...
