За Поезията

11

Преди време бях сама,

само с мислите в главата,

 демоните дето те убиват

и те скриват от света.

Не се познавах в огледалото

очите молеха за милост

животът сякаш беше ме напуснал!

А днес съм пълна със енергия,

грея ярко като слънце

и някак всичко има смисъл!

Спомням си когато мама казваше, 

че любовта те разкрасява,

че мъжа до теб е от значение, 

че истинското се познава.

Но не вярвах в приказки от книгите,

онези с край щастлив, 

където принц на бял кон

появява се и те спасява. 

Толкова частички бях раздала аз на другите

че нищо нямаше останало за мен.

И не вярвах, че и аз ще го намеря, 

онзи идеалният за теб човек, 

който прави всичко да изглежда лесно, 

дава смисъла във всеки ден!

Но ето, намерих го и аз!

И след всички отвратителни моменти, 

намерих смисъл в болката жестока,

защото имам си един човек, 

който знам, че винаги ще е до мен. 

Малко трудно свиква се с доброто,

щом си свикнал с празните души,

 но страстта, която можеш да изпиташ

заслужава всички паднали сълзи. 

И сега седя и размишлявам,

 съдбата всъщност не е зла

изпилва частите във теб,

 за да паснат със сродната душа. 

Пак усещам вдъхновение, 

пак усещам топлина,

 на места в които огъня 

изгснал бе не помня от кога!

И си спомних за дъгата, 

колко цветна и красива е, 

но за да можеш да я видиш, 

трябва бурята да изтърпиш!