За Поезията

7

Сякаш си затворил слънцето
Във твоите очи.
Гласът ти ме разтапя.
Докосване от тебе
Подкосява ми краката
И ме вдига в небесата.
Прегръдката ти води ме във рая.
С твоето присъствие аз знам
Няма нещо невъзможно.
И въпреки това
Страхът ми се обажда.
Че ще си тръгнеш...
Друга, по-добра от мене ще намериш...
А мене ще забравиш...
Избягвам тези мисли.
Опитвам да се наслаждавам.
Но е трудничко,
Когато забелявам,
Че не съм това което най дерзаеш.
Всеки път щом правиш опит
Да ме промениш,
Сърцето ми започвам да кърви!
Затова те моля,
Тръгни си или остани,
Но позволи ми да съм себе си!!