За Поезията

9

Ела,погледни ме!
Мини,
Само за да кажеш здрасти.
Звъни, досаждай ми.
Питай ме през две минути:
"Как си?", "Как върви?".
Покажи ми, че ти пука,
Въпреки че знам че е така.
Стой със мен когато можеш.
Донеси ми цвете,
Покажи ми колко ме обичаш.
Вземи ме от работното ми място,
Не когато те помоля,
А защото сам желаеш,
За да можем да проходим двамата.
За да ме хванеш за ръка през пътя,
Да ме гушнен като духне вятър.
Романтика да има!
Може би вечеря?
С приглушена светлина,
Идваща от свещите из стаята.
Музиката да е тиха,
Но да бърка във душата.
Знам че можеш го това.
Дерзая за такива лиготии,
За тези малки жестова,
Малки, да,
Но разпалват и страстта.
На този огън трябва му поддръжка,
Че изпуснем ли го,
няма връщане назад...