Accepted

Пролог

*гледната точка на Себастиан,седмица след злополуката*

Влязох през тясната вратичка на къщата ми. Доста е малка. Но е чиста и подредена, което я прави уютна. Има само две стаи - баня и всекидневна, но и това ми стига, все пак живея сам.

Седнах на малкото диванче и се отпуснах. Размишлявах над нещата случващи ми се напоследък.

- Отваряй вратата, копеле.

Чу се трясък на вратата, след което в къщата влязоха два стройни и заплашителни ангела.Очевидно бяха изпратени от Мориз. - Размърдай се. - единият ме държеше здраво и полетя нагоре, оставяйки другият ангел да претърси къщата ми. По посоката му на летене, разбрах че отиваме в правителството. Всеки повикан там не си е тръгвал без жестоко наказание или присъда. Явно бях сгафил повече от колкото си представях. Ангелът спря и ме погледна. След което ме заведе до кабинетът на Мориз. Ето я и нея. Най-зловещият ангел, ако мога да я нарека така. Винаги ме е ненавиждала.

- Какво си мислеше? - каза тя със висок тон впивайки поглед в мен със кърваво-червените и очи. Аз не отговорих. - Налага ли се да повтарям?

Мислеше , че няма да разбера ли? Аз съм Мориз Ройъл по дяволите, нямаш право да се ебаваш със мен, нито със ангелите ми.

- Нямаш осование да ме виниш. - казах аз плахо, но в същото време и доста уверено.Вярвах на собствените си лъжи.

- Така е, нямам. Защото ти вече не си ангел. Никой ангел не се е държал така, сега напусни правителството и не се връщай никога!

Настъпи неловка тишина. Е , това беше. Посредством законът, на падналите ангели трябва да се отнемат крилете, и силите. Което ме прави обикновен човек. Вече нямам право да се качвам в горният свят, нито да разкривам тайната за него. Ако го сторех, присъдата ми бе да изгния във залата от пера (там паднали ангели, нарушили законите биват затворени до края на животът си, и биват покрити с пера след смъртта им). Не смятах да ходя там, така че трябваше да пазя горният свят (или света на секси ангелите) в тайна. След процедурата за премахване всичко ангелско в мен ангелът довел ме тук по-рано ме върна у дома. Когато влязох другият ангел го нямаше, но беше оставил къщата разхвърляна и мръсна. Някои неща липсваха. Не бях виждал къщата ми в такава светлина. Беше късно, но веднага се взех в ръце и подредих всичко. Както по-раво седнах на диванчето. Пуснах телевизорът и се надявах поне той да ме разсее от мислите ми. Какво се случи преди броени минути? .. все пак аз съм си виновен. Не трябваше да излизам извън контрол. Трябваше да помисля, че рано или късно ще трябва да си извадя керливите ризи. Изключих телевизорът и легнах на диванът. Сгуших се във топлата завивка, която бях изпрал рано сутринта. Сега ми се искаше да заспя и да се унеса в сладък сън, а когато се събудя всичко това да е било плод на въображението ми. Или поне се надявах.