Г. Т. Т/И Денят мина много скучно. Целия ден си стоях вкъщи и си гледах в телефона. Реших, че ми се яде нещо сладко. Не мисля да питам Таехюнг дали иска нещо от магазина. Ако иска нещо, сам ще иде и ще си купи. Облякох си по-нормални дрехи, защото бях още по пижама. Така се облякох:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Обаче без жилетката. Обух си обувките и излезнах. Влезнах в магазина и си взех шоколад и Кола без захар (Да бъдем малко здравословни) и отидох на касата. Видях някой, който не исках да виждам. Две момичета от моето детство. Толкова проблеми ми създадоха. Скараха ме с повечето ми приятели. Платих си нещата колкото се може по-бързо и тръгнах към вкъщи. Беше доста тъмно. Нямаше никой. Беше и много тихо. Градусите бяха ниски. Още когато излезнах имах чувството, че нещо ще се случи, но реших да не мисля. Чуваха се стъпки. Мислех си, че са моите...... Но грешах. Параноята ме хващаше. Нямаше и на кой да звънна. Беше твърде късно вечерта, за да звъня на някой. Беше ми много студено. Нищо, че имах дебело яке и дебел суичър. Знаех си, че нещо ще се случи. Толкова ме е страх да ходя сама в толкова тъмно, тихо и късно вечерта време. Стъпките идваха в посока към мен. Видях един мъж, но не му обърнах много внимание. Мислех си, че е просто един нормален мъж, който се разхожда или отива до магазина. Само така си мислих. Грешах. Не знаех какво ще ми се случи след броени секунди.
Г. Т. Неутрал Докато Т/И не знаеше какво ще ѝ се случи, Таехюнг я викаше. Не получаваше отговор. Отиде до стаята на Т/И, но я нямаше там. Търсеше я из цялата къща. Притесни се. Реши да се успокои и да седне на дивана. Рано или късно Т/И ще се прибере. Вече му писна да чака и реши да отиде навън да я потърси. Обу обувките си, сложи Си якето и излезна навън.
Г. Т. Т/И Непознатият мъж ми се изсвири с уста и се скри зад един малък паркинг до мен. Изведнъж го чух да говори.
Н(непознат мъж)- Ей, сладкишче
Когато чух тези думи започнах да ходя доста бързо, след около секунда вече тичах. Лелеее имах още път до вкъщи. Звъннах на Таехюнг. Беше ме толкова страх. Този мъж започна да върви след мен. Таехюнг ми вдигна. Разговора: Тае- Т/И къде си? Аз- Таехюнг воля те тръгни по пътя към магазина до нас. Има някакъв човек, който ме следи и после ще ти разкажа. Тае-Добре идвам веднага.
Г. Т. Таехюнг Като чух Т/И колко уплашена е. Тя дори плачеше. Започнах да тичам. Изведнъж видях фигура вървяща бързо пред мен. Това беше Т/И. Отидох до нея.
Г. Т. Т/И
Той дойде до мен и започна да ми задава много въпроси от сорта на ,,Къде беше?" ,,Защо не ми каза?"
Аз просто му казах да се приберем и тогава ще му разкажа какво се е случило.
Прибрахме се вкъщи и аз го прегърнах силно и започнах да плача. Той ме успокояваше. Бях му много благодарна. Обясних му какво се случи и той ме прегърна силно. Успокои ме. Помолих го тази вечер да спи при мен и той се съгласи. Сложихме си пижамите и легнахме гушнати в леглото ми. Странно, но заспах доста бързо.
Г. Т. Таехюнг Мисля, че Т/И е права. Те не са тук заради парите на баща ми. Майка ѝ и моят баща наистина много се обичат. Какъв съм глупак. Утре ще ѝ се извиня. Толкова е сладка докато спи. Беше се сгушила в мен. Тя не заслушана лошо държание. Утре ще говоря с нея.
