Г. Т. Константин
През целия път не спирах да треперя от щастие и... не можех да опиша това чувство, че знам, че човекът, който обичам толкова много е жив.
Леле, толкова съм щастлив.
Бяхме с няколко коли.
Яни караше колата, в която бяхме аз, Радо, Никола и Шуга.
Казах му да кара по-бързо.
Сред броени минути бяхме пред болницата.
Веднага отидохме и попитахме за стаята на Т/И.
Оххх.
Нямам търпение, искам вече да я видя и да я прегърна силно.
И също да ѝ кажа, че ми е липсвала.
Видяхме докторът да излиза от стаята, в която е Т/И и отидохме при него.
Д-р Шин- Вие дойдохте! Много бързо.
И също, много съжалявам, че е станала такава грешка! Моля простете ми!
Аз- Няма проблем доктор Шин. Случва се.
Д-р Шин- Благодаря Ви много!
Кук- Няма проблем.
Джулия- И ние Ви благодарим!
Д-р Шин- А кой от тук е най-близък на Т/И?
Нека този, който ѝ е най-близък да отиде при нея пръв.
Всички погледнаха към мен.
Селин- Коце, влизай!
Аз- Добре.
Влезнах в стаята и видях Т/И.
Аххх.
Колко е сладка.
Отидох при нея и я прегърнах.
Разплаках се в прегръдката.
Т/И- Коце, спокойно, добре съм.
Аз- Знаеш ли колко се радвам? Нямаш си и на идея.
След това тя ме придърпа по-близо до нея и ме целуна.
Не съм го очаквал от нея.
Но чак сега забелязах превързаната рана на главата ѝ.
Стана ми много гадно.
Т/И- Спокойно, раната не голяма и дълбока. Не е голям проблем. Даже не е и малък проблем. Нищо е.
Аз- А, добре. Че се притесних.
Отдъхват си.
И двамата се засмяхме.
Другите влязоха и всеки започнаха да прегръщат Т/И и да ѝ казват колко са се изплашили за нея.
Изведнъж докато с Таехюнг си говореха той я целуна по бузата.
ЧАКАЙ, КАКВО? Аххх, този!
Знаех си, че изпитва нещо към нея.
Знаех го, просто го знаех.
Говорихме си още и родителите на Т/И и Таехюнг влезнаха.
Отидоха до нея и я запрегръщаха.
Родителите им трябваше отново да заминат за командировка за седмица и няколко дни.
Казаха си по едно ,,Чао, пазете се" и те двамата тръгнаха.
След като всички се успокоихме Селин проговори.
Селин- Абе Т/И, знаеш ли колко сълзи Коцето изля за теб.
И всички се засмяха.
Т/И- Коце, наистина ли?
Аз- Да.
И погледнах надолу.
Т/И- Защо плачеш за едно нищо, бе, Коце?
Аз- Ако още един път кажеш, че си нищо... мисли му.
Т/И- Е то е така, аз съм си нищо.
Аз- Ще видиш ти.
Поговорихме си още и другите казаха, че ще се приберат.
Аз казах, че ще остана.
С Т/И си говорихме и сред това отидох да взема храна, защото огладняхме.
След това отново се върнах при нея.
Нахранихме се и решихме да гледаме някой филм на телефона ми.
По някое време сме заспали.
На сутринта се събудихме към 10:30 и разбрахме, ме след няколко дена Т/И ще бъде отписана от болницата.
Зарадвах се, че ще може да се прибере и аз ще успея да си я гушкам на спокойствие.
Трябваше да се прибирам вече.
Отидох и купих храна на Т/И и ѝ казах, че ще ѝ нося когато и каквото поиска.
Тя каза ,,Добре" и аз я прегърнах и я целунах по устничките.
След това тя се изчерви.
Засмях се.
Много е сладка когато се изчерви.
Тръгнах към вкъщи с голяма усмивка на лице.
3 дена по-късно
Г. Т. Неутрал
Днес щяха са отписват Т/И и всички бяха много щастливи.
Коцето, Моника, Радослав и Таехюнг отидоха да я вземат.
Прибраха се вкъщи и всички прегърнаха
Т/И.
•••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••••
Хайст котарачета.
Ох, нямаше как да не го кажа🤣🤣🤣
Как сте, какво правите?
Имам чувството, че повечето от вас вече спят, ама нищо.
Аз още си правя лични концерти в стаята.
Просто не питайте.
Знам, луда съм.
Смутчето ще е чааак в средващата глава.
Демек, в четвъртък.
Обичам ви.
Лека нощ.
До утре.
💜💙💜💙💜💙💜💙💜💙💜💙💜💙💜
