Г. Т. Тейон
Бях в къщата на Таехюнг и Т/И.
Радвах се, че се разделиха, но дочух от Таехюнг, че Т/И и Коцето ще от станат
най-добри приятели, но с привилегии.
Те дойдоха в къщата на Таехюнг и отидоха
в нейната стая. Много се ядосах.
Видях Т/И да отива към стълбите. Бях
ѝ толкова ядосана, че я бутнах и тя падна по стълбите.
Удари главата си и когато се строполи на земята не помръдна. Започна да губи кръв.
Ха, заслужава си го.
Отидох и извиках Таехюнг.
Тае-КАКВО СИ НАПРАВИЛА?
Аз- Нищо не съм направила. Тя се спъна.
Излъгах.
Коце- Какво става ту......... Т/И!
Коцето отиде веднага до Т/И и се
разплака.
Коце- Т/И! Моля те! Отвори си очите. Моля те не ме оставяй. Не мога да живея без теб.
Таехюнг взе Т/И и ни накара да се качим в колата му.
Отидохме в болницата и закараха Т/И в спешното отделение.
Чакахме няколко часа и излезе доктора.
Доктор- Съжалявам но не можахме да я спасим! Моите съболезнования!
Коцето падна на коленете си и заплака.
Коце- Как? Защо? Обичах я. Тя ми беше всичко. Защо точно тя? Аз как ще оцелея?
Знам, че ти го направи.
Той ме посочи.
Но как е разбрал.
Аз- Добре де, бях аз.
Тае- И защо? Толкова ли обичаш Константин? Чак стигна и до убииство.
Не искам да имам нищо общо с убиица.
ТРЪГВАЙ СИ!
Аз- Но Тае.........
Коце- ЧУ ГО КАКВО ТИ КАЗА!ОСТАВИ НИ!
МАХНИ СЕ ОТ ЖИВОТИТЕ НИ.
Аз си тръгнах.
Чак сега се осъзнах какво направих.
Как можах. Сега те ме мразят.
Няма да ми го простят.
|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|
|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|~|
Здравейте.
Съжалявам, че главата е кратка, но просто нямах кой знае колко идеи.
А и имам да пиша още 4 глави.
Надявам се, че главата ви е харесала.
Обичам ви и до следващите глави.
