Jikook texting

12

Pov Джимин :

Тъкмо бях готов с оправянето на багажа, когато чух, че на вратата се звъни и слязох да отворя. Беше Йонги хюнг.

- хей готов ли си?

- да взимам багажа и идвам.

- искаш ли помощ?

- няма нужда след минутка идвам.

- добре ще те чакам в колата.

Качих се отново в стаята си, огледах се за да проверя дали съм взел всичко и когато бях сигурен слязох с куфара до колата и го сложих в багажника, след което се качих на предната седалка до Йонги хюнг и тръгнахме.

Пътуването щеше да продължи общо три часа. С Йонги хюнг не говорехме много, все повече и повече осъзнавам, че реално нямаме общи интереси.

Изведнъж телефона ми извибрира, погледнах го и видях, че Jungkook ми е писал. Чудех се дали да му отговоря или да го игнорирам, но изпитах странно желание да му отговоря.

- кой ти писа?

- Хоби пита дали сме тръгнали.

- а добре

Погледнах отново към телефона и отворих съобщението на Jungkook.

JK : добро утро сладур😘

Джимин : какво искаш?

JK : нищо просто да попитам дали сте тръгнали

Джимин : да а ти?

JK : аз вече съм в хотела

Джимин : леле много рано, спа ли изобщо?

JK : тревожиш ли се за мен? 😉

Джимин : в мечтите ти

JK : в мечтите ми правим други неща😉

Джимин : перверзник😒

JK : онази вечер не се оплакваше

Джимин : мислех че няма да повдигаме тази тема повече

JK : изплъзна ми се, какво ще кажеш да бъдеш в стая с мен?

Джимин : луд ли си? Ще бъда с Йонги хюнг през цялото време

JK : разбиваш ми сърцето сладурче, но добре ще бъда сам в стая за да може да дойдеш когато гадженцето ти омръзне😘

Джимин : ти нямаш ли си друга работа освен да ми досаждаш?

JK : това е любимата ми работа

Джимин : досаден си

- - - - -
След като пристигнахме в хотела и отидохме до рецепцията да вземем ключа за нашата стая се качихме в нея.

Другите не бяха пристигнали още, така че се налагаше да ги чакаме. Йонги хюнг започна да разопакова багажа си, но мен ме мързеше, затова реших да се разходя из хотела.

Докато вървях и разглеждах инстаграм се бутнах в някого и за малко щях да падна, но въпросния човек ме хвана преди да успея да се изложа.

- гледай къде вървиш сладурче.

- мамка му Jungkook съжалявам.

- спокойно, е на къде си се запътил самичък?

- всъщност не знам, просто излязох да се разходя.

- хайде да се разходим заедно тогава.

Погледнах го скептично, но той само се засмя

- просто ще се разходим, стоя тук от два часа и вече ми е много скучно.

- добре хубаво, но като някой от другите дойде веднага се разделяме, не искам да си помислят нещо.

- разбира се.

- - - - -
Разхождаме се вече час и през цялото време не спирахме да говорим за всякакви неща. След като обиколихме хотела решихме да се разходим в близкия парк, който беше само на десет минути пеша от хотела.

Когато се изморихме седнахме на една от пейките в парка.

- знаеш ли, наистина ми харесва да прекарваме време само двамата.

- наслаждавай се тогава, защото това е последната ни самостоятелна среща, другите след малко идват и аз трябва да обърна повече внимание на Йонги хюнг, а сега трябва да се върнем преди да е започнал да ме издирва.

- да да хубаво, но не забравяй че ако имаш нужда да поговориш с някого или да се гушкаш стаята ми е винаги отключена за теб.

- много мило, но можеш спокойно да я заключиш няма да дойда, хайде ставай.

- - - - -
Когато се върнахме в хотела, разбрах че стаята ни е точно до тази на Jungkook, той ми намигна и си влезе в неговата стая и аз също влязох в нашата.

- хей къде беше щях да ти звъня.

- разхождах се нали ти казах, че излизам на разходка.

- хайде ела да си починем от пътуването, аз говорих с Намджун преди малко и той каза, че след час и половина ще пристигнат.

- окей и без това не съм спал много снощи.

Не бях осъзнал колко наистина съм изморен докато не легнах на леглото и не заспах почти веднага. Йонги гюнг се опита да ме прегърне, но аз го отблъснах, не бях в настроение за гушкане а и не обичам да ме докосват докато спя.

Изведнъж димите на Jungkook се появиха неканени в мислите ми. Мамка му спри да мислиш за него Джимин имаш си приятел.

След като някак успях да прогоня Jungkook от главата си най-накрая почувствах, че се унасям в сън.

- - - - -