Беше 4 часа сутринта. Това бе поредната нощ, в която тя си мислеше за него. Чуваше гласа му в главата си и навсякъде около нея. Беше си изградила негов образ в главата си. Обичаше го повече от безкрайността, но той тъпчото, не го осъзнаваше. Той не бе като другите боклуци, които бяха в живота и. Тази любов бе различна, въпреки че нищо между тях не се получи. Тя самата си задаваше въпроса, защо когато забравиш някой, когото си обичал силно, той започва да изпитва чувства към теб? Дали щеше да стане същото и с нея? Дали, когато тя си отиде и той би се влюбил в нея, само защото повече не може да го види? Дали, ще стане същото и ще бъдат заедно? Тя не можеше да си отговори..Той не бе забелязал, колко много значи за нея и че би дала живота си за него. Той не бе забелязала, как тя го гледа, когато той и обърне гръб. Тя не се бе влюбила в неговия външен вид, нито в неговата перфектност. Тя се бе влюбила в това, което той бе отвътре - типично мистериозно момче. Обичаше го, въпреки, че нямаше да бъдат никога заедно.
