Събудих се от силно концентрирания кислород, носещ се по тръбичките, които бяха в ноздрите ми. Беше тихо, необичайно дори. Цялото ми тяло бе сковано. Нямах много спомени, последно помнех как пресичах на пешеходната пътека на главния булевард. И сивкав джип ме отнесе. Понечих да махна тези гадости от носа ми. Но се спрях и осъзнах, че плътта ми пропуска светлина и прозира. Тогава си зададох логичния въпрос - Мъртъв ли бях? Реших първо да преразгледам фактите:
1. Намирах се в нещо като болница.
2. Бях уморен.
3. Плътта ми пропускаше светлина.
4. Дишах.
5. Бях буден.
С цел добив на още факти се поогледах. Страхът от неизвестното бе на заден план, любопитството ми бе по-силно. Видях монитор, който явно бе счупен, защото показваше, че нямам пулс. Видях и болничната масичка, разположена до леглото. На нея имаше чаша вода, плик и жасмин в саксия. Въпреки че не усещах аромата му ми повдигна малко настроението. Тогава забелязах, че на плика пише:
МАРК
Това бе моето име, така че стигнах до заключението, че е за мен. Някак си успях да приведа тялото си в изправено положение. Взех плика и внимателно го отворих. Извадих писмото и се опитах да се фокусирам, въпреки умората.
Скъпи Марк,
Щом четеш това, значи си буден. Ще получиш повече информация от ментора си. Повикай го чрез натискане на бутона зад масичката.
Послепис: Ти си мъртъв.
Писмото не бе подписано.
„Е, и по-странни послеписи са оставяли хората, може да е шега", помислих си аз. Натиснах въпросния бутон и дочаках.
YOU ARE READING
Градът на мъртвите / City of the dead
FantasyИзвадих писмото и се опитах да се фокусирам, въпреки умората: Скъпи Марк, Щом четеш това, значи си буден. Ще получиш повече информация от ментора си. Повикай го чрез натискане на бутона зад масичката. Послепис: Ти си мъртъв...