Градът на мъртвите / City of the dead

I ГЛАВА - Ти си мъртъв.

Събудих се от силно концентрирания кислород, носещ се по тръбичките, които бяха в ноздрите ми. Беше тихо, необичайно дори. Цялото ми тяло бе сковано. Нямах много спомени, последно помнех как пресичах на пешеходната пътека на главния булевард. И сивкав джип ме отнесе. Понечих да махна тези гадости от носа ми. Но се спрях и осъзнах, че плътта ми пропуска светлина и прозира. Тогава си зададох логичния въпрос - Мъртъв ли бях? Реших първо да преразгледам фактите:

1. Намирах се в нещо като болница.

2. Бях уморен.

3. Плътта ми пропускаше светлина.

4. Дишах.

5. Бях буден.

С цел добив на още факти се поогледах. Страхът от неизвестното бе на заден план, любопитството ми бе по-силно. Видях монитор, който явно бе счупен, защото показваше, че нямам пулс. Видях и болничната масичка, разположена до леглото. На нея имаше чаша вода, плик и жасмин в саксия. Въпреки че не усещах аромата му ми повдигна малко настроението. Тогава забелязах, че на плика пише:

МАРК

Това бе моето име, така че стигнах до заключението, че е за мен. Някак си успях да приведа тялото си в изправено положение. Взех плика и внимателно го отворих. Извадих писмото и се опитах да се фокусирам, въпреки умората.

Скъпи Марк,

Щом четеш това, значи си буден. Ще получиш повече информация от ментора си. Повикай го чрез натискане на бутона зад масичката.

Послепис: Ти си мъртъв.

Писмото не бе подписано.

„Е, и по-странни послеписи са оставяли хората, може да е шега", помислих си аз. Натиснах въпросния бутон и дочаках.