Градът на мъртвите / City of the dead

II ГЛАВА - Ню Йорк.

В стаята влезе висок и едър мъж, с много бледа кожа, но черна коса. Приличаше на онези вампири от филмите. Бе облечен в бяло, с кожено яке и накъсани джинси. Изглеждаше като извратена рок звезда. Погледна ме със странно пъстрите си очи и ми подаде ръка:

- Здравей, Марк. Аз съм менторът ти–Никълъс – що за име, бе първото дошло ми на ум.

- Здравей, какво се случва? – попитах аз. Логичен въпрос на човек, прочел току-що думите – „Ти си мъртъв".

- Не е лесно да ти го кажа, но е истина. Ти умря. – чудно защо, но не му вярвах.

- А защо дишам? – бе логичният отговор на изречението, в което ме посочи за мъртъв.

- Ако ми даваха по долар за всеки път, когато чуех това, щях да живея на Бахамите.

- Защо долар, не сме ли в България? – кашата в главата ми продължаваше да се сгъстява.

- Ела. – каза Никълъс и ми помогна да стана. Заведе ме до прозореца. Пред мен се откри възхитяваща гледка на огромен, слънчев град. И забелязах сграда, която ме накара да осъзная, че съм не къде да е, а в Ню Йорк. Това бе Емпайър Стейт Билдинг. Никога не вярвах, че ще доживея да видя подобно нещо. Но явно бях мъртъв, което не ми се струваше толкова зле, защото, Боже, та аз бях в Ню Йорк.

- Никълъс, разкажи ми повече. – развълнувано попитах.

- Ти си в Градът на мъртвите или както го наричате, преди да умрете – Ню Йорк. Тук всички души, напуснали телата на собствениците си от неестествена смърт, идват, за да довършат предначертания си път. Всички жертви на бедствия, убийства, самоубийства и злополуки са тук. Когато извървят пътя си, те просто изчезват. Ти също се появи тук и по травмите ти разбрахме, че си бил блъснат от кола – стоях като разстрелян и ако можех да умра още веднъж, повярвайте, след тези думи – бих.

Всичките ми мечти за Ню Йорк, града на възможностите, на изкуството и прочие се разбиха, натрошиха и паднаха в краката ми. Но гледайки през прозореца, го виждах прекрасен, цветен и слънчев. Странно, за град с име Градът на мъртвите.

- Какво се предполага, че трябва да правя? – попитах. Не знаех какво ще ям за закуска, а те искаха да извървя жизнения си път тук.

- Имаш квартира, а и възрастта ти е такава, че все още трябва да ходиш на училище – страхотно, образователна система имаше и след смъртта. Явно, че човек се учи не само докато е жив, а и след това.

- А дрехи предлагате ли? – чувствах се неудобно само по медицинска роба, гол отдолу и до непознат почти човек... или не точно.

- Да, какво предпочиташ да ти донесем, дойде в медицинска роба, явно си издъхнал в болница – тогава се сетих за горките ми родители. Боже, какво ли им е? Не можех да си простя само защото ги оставих сами. Но вече нямаше връщане назад – трябваше да продължа, тук, в града на Мъртвите.

– Тениска, дънки, суитшърт и някакви кецове биха свършили работа. - отвърнах, седнах на леглото и чаках. Никълъс излезе с думите, че се връща след малко.