Чух как звънеца на вратата звънва.Беше вече привечер и изобщо не бях усетила колко бързо е отлетяло времето.Плановете ми да уча по математика се провалиха в секундата ,в която влезнах в стаята си и усетих аромата на чисти чаршафи.Имам предвид ,има ли нещо по-хубаво от това ? Е ,една 3-4 часова дрямка не е убила никога нали ?
Грабнах бързо четката за коса и минах няколко пъти през заплетените си кичури.Ако имаше конкурс за най-непокорна коса ,мойта щеше да вземе първо ,второ и трето място без съмнение.Слезнах възможно най-бързо по стълбите и отворих вратата
-Ох ,ти ли си – видях Стейс. 10 годишно мургаво хлапе.Косата и беше маслинено черна и дълга до кръста ,а големите и кафеви очи стояха несъизмерно на малкото и лице. Беше облечена в училищната си униформа и се беше облегнала на колоната до вратата.
-Да,защо да не очакваше някой специален ,а ? – побутна ме тя закачливо ,а аз извъртях очи.
-Хайде влизай, не говори много.
Тя влезна и съблече якето си .Първата и работа ,както всяка вечер, бе да седне пред телевизора.Поемайки отговорноста за нея докато мама я няма би ми изглеждало трудна задача ,ако единственото ,което прави не бе да гледа Спондж-боб и да рисува.Да, късметлийка съм ,точка за мен.
- Как мина днес в училище ? – попитах докато вадех продукти от хладилника ,с които да направя сандвичи.
-Сякаш ти пука.
-Не бих те питала иначе? - тя отдели поглед от телевизора и ме погледна очудено.Направи гримаса и ми отговори
-Скучно . Рисувахме ,учихме ,играхме .Както всеки ден . Кога ще си дойде мама ?
Не се бях замисляла ,че сега аз трябва да и обяснявам кои са семейство Стайлс и защо ще живеят при нас.
-Ами мама може да закъснее малко и ми каза да ти предам ,че ще имаме гости.
- Така ли ,кои ?
- Семейство Стайлс...едва ли ги помниш ,живеят далеч от нас.Ще останат за няколко дни.
- Добре – „ Добре" ? Само това ? Боже малките деца наистина не ги е грижа за нищо.Направих сандвича ,сложих го в чиния и и го подадох.
-Аз отивам горе ,ако някой звънне ме извикай .
-Добре
-Разбра ли ме ?
-Добре – завъртях очи.Тъкмо тръгнах да се качвам по стълбите ,когато чух звънеца на вратата.Сърцето ми прескочи удар и се качи в гърлото .
أنت تقرأ
Impossibly possible
عاطفيةСълзи.Мъгла.Кошмар.Събуди се.СЪБУДИ СЕ.Не е истина.Не е реално .Събуди се ,Мелани.Отвори очи.ОТВОРИ ОЧИ.Вдишай.Издишай.Вдишай.Издишай.Повтори.Мъгла.Не се оставай ,Мелани.Не го прави. Не следвай светлината ,следвай инстинкта си.Силно е.Не мога.По-сил...
