Всички се запътиха към болницата. Когато видяха раните на гърба на Джимин всички много се изплашиха.
Когато пристигнаха в болницата лекарят веднага го прие, когато видя какво състояние е Джимин.
Поставиха го в носилка и се запътиха към операционната зала. Раните бяха големи и трябваше да ги зашият. Всички чакаха пред залата. Джин стоеше на стола. Намджун седна до него и тогава Джин започна да плаче. Джун го прегърна силни казвайки му, че всичко ще бъде наред.
Техьонг стоеше прав, плачейки без спиране. Очите му леко подути и зачервени. Юнги отиде при него, сложи си ръката на рамото му и Техьонг го прегърна силно почвайки да плаче още по силно.
- Дали ще се оправи? Пита със разбит от болка глас Техьонг.
- Шшш...Спокойно ще се оправи. Той е силен, знам го. Юнги каза, докато едната му правеше кръгове на гърба на Техьонг за успокоение.
Хосок стоеше на един разделечен стол от Джин и Намджун. Плачейки чудейки се защо и как е станало това. Всякакви мисли му минават през ума.
И на края Чонгук. Той стоеше оред вратата на операционната зала, чайкаки за новини за своя любим.
*2 часа по-късно*
Минавар в часа и още без никакви новини. Лампичката на залата изгасва най-сетне и всички станаха от местата си. Лекарят излезе.
- Пациентът е вече в стабилно състояние. В момента спи, тей като му дадохме малко по-силна доза. Зашихме раните му, но има нещо което не беше наред. Докторът каза. Всички гледаша разтревожени.
- Раните не бяха обикновени. Моля да го питате, когато се събуди. И с това лекарят си тръгна.
- Моля изчакайте. Извика Чонгук. Гласът му се чу след колко време. - След колко време ще се събуди Джимин.
- Оо моя грешка, престете ми. След няколко часа. Лекарят отговори и отниово запопна да се отдалечава.
*в стаята на Джимин*
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
- Ах Джимин, защо си причина това? Непозант глас се обади. - Виж се сега, лежиш заради един смъртен, след като аз съм тук до теб. Защо не виждаш, че те обичам... Мъжът тъкмо да си продължи мисълта се чу вратата. От нея се появяви Чонгук. Мъжът бързо излетя през прозореца.
Чингук влиза и сяда до Джимин. Хваща ръката му нежно.
- Джимин, липсваш ни, на мен. Моля те събуди се. Искам да чуя гласът ти. Да видя усмивката ти. Каза Чонгук с пълен от болка глас. Без да знае, че някой го гледа с ревност, ярост и омраза.
Гл.Т. Непознат
- Ще си платиш Чонгук, ти си виновен, че моя Ангел лежи в несвяст.
_____________________________
Така мисля да спра до тук. Извинявам се, че последните глави имат и по втора част, но така съм решила.
Надявам се да ви харесва главата. И моля пишете комемтари.
Кой си мислите, че е непознатият?
Казвайте вашето мнение. Също се извинявам, че толкова късно качвам главата, чак след месец. 😅😅
К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.
