Black Angel (Jikook)

11 - Истината 2

Гл.Т. Автор

Докато Джимин стоеше е в скута на Чонгук се чу чукане на врата. Джимин веднага стана от скута на Чонгук. И двамата извикаха "Влез". Вратата бавно се отвори и от нея се показа Джин.

-Може ли да поговорим? Пита изплашено Джин.

-Разбира се, какво има? Попита хо Джимин с усмивка.

-Искам да питам просто...ъмммм.....дали....дали ъммм. Джин заекваше, чудейки се как да пита Джимин.

- Хей хей, какво има? Пита Чонгук с притеснение. За първи път вижда своя хьонг така притеснен.

-Просто искам да знам дали Джимин е добре, мина цяла седмица от инцидента в болницата, а утре ще се срещнем с ARMY и....и....дали по някакъв начин сме го разтройли. Всички се притесняваме. Със сълзи на очите каза Джин. Когото Джимин го видя му стана много гадно.

-Не не, нищо не сте направили, а..з съ...съм този, кой...който е про...блема. Просто оста...остава ми месец  с вас, а не искам да ви загубя. Толк....Толкова много зна...чите за мен. Вие сте ми ка...като семейство. Аз си нямам, но вие сте ми. Плачейки силно Джимин си разказа всички мъки. Той не иска да си тръгне. Не иска да се раздели с тях. Иска му се да не  беше Ангел. Искам му се да беше човек, но всички знаем че няма как това да стане. С тези думи Чонгук и Джин го прегърнаха и така тримага плачеха заедно. (А/р: забавно е как преди няколко минути бяха щастливи, а сега всички плачят, + мен.) Обаче ако знаеха, че някой ги наблюдава.

*Накъде в Сеул*

- Сър, нашите опасения бяха прави. Той се превърза към тях. Казах ви да не му давате такава огромна свобода. Каза мъжът на своя господар.

- Не е виновен той. Това е нещо, което сърцето му желае. Той е различен от нас. Хмм прилича на майка си. С усмивка на лицето каза господарят.

- Но господарю. Това не означава, че трябва да има свобода. Щом живее тук, трябва да спазва налите правила. С ревност каза мъжът.

- Както казах, различен е от нас. Но спокойно, ще бъде наказан. Гоаподарят каза, макар да не му харесва това. Все пак той му е любимец. Обича го с цялото си сърце.

*обратно в стаята на Чим и Куки*

- Е добре, аз ще ви оставям. Починете си добре. С тоса Джин излезе от стаята и Чонгук се обърна към Джимин и го попита:

- Джимин, аз ти ка...казах моите чувства. Т...Ти изпи....изпитваш ли същото. С трепещ глас и треперещи ръце пита Чингук.