Всички се събудиха от прекрасните си сънища. Шуга беше последен по събуждане. (Както винаги) Джимин и Техьонг бяха едни от първите се събудили и беше техен ред за направата на закуска. Та те направиха американски палачинки с кленов сироп плюс плодова салата съдържаща ягоди, банани, ябълки и киви + сметана. Докато всички закусваха телефонът на Джун звънна. Взе си телефона да види кой звънни
- Ей сега се връщам от болницата е! Каза Джун с лек притеснен глас. Само ако знаеше, че новините ще са добри. Другите продължиха да си закусват и викът на Джун го стресна яката. Всички се затичаха към посоката на викът и видяха усмихващия се до уши Джун, който оше говореше по телефона. Всички си мислехе какво ли се е случило, сигурно Джин е по-добре. Джун затвори телефона докато благодареше на лекаря за обаждането. И с това се обърна към момчетата:
- Мом...момчета, Джи....Джин, днес ще го изписват от болницата. Джун каза с радост и сълзи от щастие падащи по топлите му пухкави бузи. Всички почнаха да се усмихват, сълзи падащи по бузите им. Толкова са щасливи, че техния хьонг ще се върне при тях, в техния дом. С това те се запътиха към стаите им да се оправят и да отидат в болницата.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
(С това са били облечени)
Всички са се облекли и всеки се запъти към колите си. Джун заедно с Хоби, Шуга и Техьонг и Джимин и Чонгук. Качиха се по колите си и се запътиха към болницата. Пристигнаха, слязоха от колите и влязоха в болицата. Тръгнаха към стаята на Джин и видяха лекаря да стои пред вратата сигурно ги чака да дойдат.
- Аа Вие сте тук. Радвам се, той е вътре и ви чака. Е това е от мен и моля ви нека да си почива и да не танцува, може да пее, но не и да танцува не трябва да се претоварва. Каза лекарят и си тръгна. Те влязоха и водяха как Джин стои седнал до прозореца и слуша музика. Джун се приближи до него потупа рамото му и с тпва Джин се обърна и ги видя и се умихна. Виждайки как са до него всеки ден през изминалия месец го кара да мисли какво прекрасни и невероятни приятели, не чакай него да перифразирам думата приятели, те са СЕМЕЙСТВО. Толкова много се обичат. Джин стана от стола в който седеше, отвори си ръцете и всички се втурнаха в една прегръдка освен Джимин. Той не мислеше, че бива да се меси в техния свят, тей като не е от тук и без след месец си тръгва, нали все пак е само заместник на Джин. Докато Джимин стоеше на едно място и бе мислил за неговото си заминаване, не бе осетил как някой го наблюдава:
- Джимин ела и ти си час от семейството. Каза му Джин с мек глас. Джимин се обърна към него и пиклати гласа за несъгласие. С това всички се шокираха.
- Не, не бива. Това е вашия момент, аз съм само заместник и бих искал и така да си остане. С това Джимин излезе от стаята. Всички стояха шокирани, но след секунди сълзи изпадаха от очите им. Не знаяха, че той така се чувства. Най-много хо болеше Чонгук, той не иска Джимин да се чувства така, нито иска той да си тръгва. Всички се спогледаха и издишаха и си мислеха какъв е проблема. Само ако знаеха, кой или какъв е Джимин.
___________________________
Така ще спра до тук. Извинявам се, че толкова късно качвам главата. Надявам се да ви харесва.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
