𝓑𝓵𝓸𝓸𝓭𝔂 𝓭𝓪𝓷𝓬𝓮

Пролог

Метрополитън опера
27 Ноември
17:37

- Аш, директорът на Френския институт ясно заяви, че не иска случилото се да се разчуе, но хората трябва да знаят истината!

Бригита - асистентката на главен детектив Аш Каледониа, опитваше да спазва бързия темп на въпросния детектив, отстоявайки позицията си. Истината беше преди всичко - такива бяха убежденията на свежото попълнение в полицейския участък.

Два чифта обувки спряха да скърцат по пода на именитата зала на Метрополитън опера, като само две очи се различиха от другите с ясна доза досада в тях.

- И каква точно е истината, ако мога да знам?

- На тази сцена е имало убийство!

Блондинката въздъхна раздразнено, докато пръстите ѝ търкаха упорито, разстилайки напрежението в синусите ѝ. Навик, който се проявяваше в стресови ситуации. Все пак мигрената, която бе на път да се заформи, не бе лека за преглъщане.

- Виж Бригс, не искам да съм груба, но истината е далеч по-сложна от едно просто убийство. В мига, в който си покажеш носа пред медиите, ще те разкъсат, а ти не си готова за техните въпроси, точно защото има много повече към тази истина! Затова той е прав да иска дискретност. Ние също не можем да даваме информация, без да имаме позволение нито пък достатъчно информация - след нова въздишка, детективът продължи:

- Една дума и престижът на това място е оронен за близките две поколения.. Затова те моля да не вършиш нищо повече от това, което ти е заръчано.

xxxxx

Flash.. Snap, snap, snap!

Светкавиците на фотоапаратите бяха заслепяващи в очите на младши следователката, докато тези на обиграната блондинка шареха и запечатваха всеки ъгъл, всяка прашинка по пода, но най-вече самия труп. Отдавна бе свикнала с ярките светлини на прожекторите и с мисълта, че всяка секунда е от значение в подобни ситуации.

- Защо подяволите още не сте го свалили?

Беше ясно, че никой нямаше да отговори на думите ѝ. Бе правило да не местят нищо, докато тя или друг от нейния, или по-висок ранк не е на местопрестъплението. Радваше се, когато екипът си вършеше добре работата, но гледката не бе от най-приветстващите, затова част от нея искаше тялото на мъжът да е положено на земята, а може би вече покрито.