Завръщането

Първи учебен ден

Александър се оказа почти прав. След година, когато София и Даниел тръгнаха на училище, малкото момиче знаеше добре езика и можеше свободно да общува с останалите. При Дани нещата бяха малко по-различни - той по-бавно се ориентираше в новата обстановка, но все пак знаеше някои думи и можеше да заговори някого за малко.
Бяха щастливи, защото знаеха че никой от детската градина, в която ги обиждаха и тормозеха, няма да бъде в същото училище. Имаше само едно момче, Томас, за което те не знаеха все още . Томас също не беше от Лос Анджелис. Беше от Германия, но родителите му се бяха преместили когато той е бил все още бебе.
- Е, готови ли сте за първия ви учебен ден? - попита Виктория радостно.
- Да, нямаме търпение - отвърнаха близнаците развълнувано.
По традиция, преди да излязат Майка им изля вода пред тях.
- Защо се прави това? - попита Дани, леко озадачен.
- За да ви върви по вода - отговори Алекс. - Хайде, трябва да тръгваме.
По пътя Софи и Дани не спираха да си говорят за всички запознанства и приключения, които ги очакват но новото място.
Когато пристигнаха видяха огромното училище и пълният с деца двор. Дани, Софи, Вики и Алекс се наредиха до всички останали родители и деца, които за пръв път, също като тях, щяха да прекрачат двора на училището. Най-малките бяха застанали най-накрая и чакаха да бъдат повикани. Когато дойде и техният ред да влязат Александър и Виктория пожелаха успех на близнаците и децата тръгнаха към големия коридор. Там ги чакаше една средна на ръст жена с черна коса и очила и ги поведе към класната им стая без да каже нищо. Влизайки в стаята, те видяха че тя е пълна с деца. Точно пред вратата беше разположено бюрото на учителя им. По стените бяха окачени най-различни табла с английската азбука и прости математически задачи като 2+2=4; 3+3=6 и така нататък.
На всеки чин имаше табелка с името на ученика. Те намериха своите и седнаха на определените места. Жената, която ги водеше седна на бюрото и им се представи. Казваше се мис Джоунс.
Докато тя се представяше, през вратата влетя още едно дете, очевидно закъсняло. То беше по-ниско от останалите, с рошава черна коса и кристално сини очи.
- Съжалявам, че закъснях - извини се момчето.
- Няма проблем, седни. - отговори спокойно мис Джоунс.
Детето не каза нищо след това и се настани на мястото си точно пред София и Даниел. До него седеше едно момиче. То имаше дълги руси къдрици и светли, зелени очи. Момичето погледна към момчето, което се настаняваше до него и се усмихна, но момчето не отвърна по никакъв начин.
София ги наблюдаваше през цялото време и реши, че иска да говори с момичето след като излязат от стаята.
След като приключиха София излезе в коридора.
- Как се казваш? - попита тя.
- Аз ли? Аз съм Ейми.
- Аз съм София, но ми казват Софи. Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен също.
През това време момченцето стоеше отстрани и ги наблюдаваше, а Дани стоеше до тях и чакаше сестра му да приключи разговора си, за да тръгнат.