You Saved Me

Chapter 1

Името ми е Рене и днес загубих живота си спасявайки се от фалшива любов която мислех,че е била истинска. Тялото ми лежеше на земята безпомощно пред камион на който шофьор бе вече избягал. Дали бе нарочно или инцидент не знам,но едвали някой ще се позаинтересува. Бях сама,нямах роднини,бракът ми бе само на хартия, а желанието ми за живот не бе голямо. В ръката си държах снимка на тъй наречения ми съпруг с малката ми сестра която се кълнеше, че никога няма да ме нарани по такъв начин. Затворих очи вече готова да поема по своя път към небесата,но когато ги отворих пред погледа ми нямаше абсолютно нищо друго освен празнина. Бял таван,бели стени като огромна стая без врати и прозорци.
"В Рая ли съм? Очаквах да е някак...обитаемо? Да има цветя и пеперуди и там каквото има още в Рая"
Докато задавах въпроси без да получавам отговор, въртейки се като загубено коте зад мен усетих присъствие. Подскочих изненадана прехвърляйки погледа си във въпросната фигура.
"Трябва да се върнеш!"
Макар и да бях изплашена,събрах смелост да попитам колкото се може повече въпроси които ми се въртяха в главата до сега.
"В Рая ли съм? Защо няма никой? Кой си ти? Защо трябва да се върна? Не искам. Там няма място за мен."
Бях объркана ,но не ме беше страх от фигурата пред мен която така и не разпознавах, а ме бе страх от отговорите които се надявах да получа.
"Върни се! Рано ти е! Бъди щастлива!"
Объркана гледах фигурата и не знаех какво точно има впредвид. При опита си да му възразя усетих силно стягане в гърдите и трудност при поемане на въздух. Погледнах ръцете си и гледкане ме смрази,тях ги нямаше както и краката ми и малко по-малко изчезвах цялата. След няма и секунда стана мрак и не виждах нито фигурата от преди минута,нито каквото и да е било друго. Затворих очи в опит да наредя мислите си в главата. Какво се случваше? Защо не съм в Рая или в Ада? Какво или по-скоро кой беше това и защо настояваше да се върна толкова много в безжизненото ми тяло което сигурно още лежеше на студения асфалт? И да се върна което е невъзможно...как щях да продължа да живея в свят в който дори най-близките ми ми забиха нож в гърба. Отворих очите си в опит да разбера какво се случва пред мен,но идващата светлина ме накара да ги присвия отново. След няколко премигвания успях да свикна и да се огледам. Бях в стая приличаща на болнична,но как бе възможно това при положение,че бях сигурна,че съм загинала. В стаята влезе жена която приличаше на медицинска сестра. Погледна ме и веднага хукна на някъде викайки по коридора.
"Събуди се! Тя е будна!"
Невъзможно е...няма как да съм жива отново...изненадана седях и се опитвах да помръдна,но не можех. Отстрани на леглото ми имаше огледало,погледнах и не видях себе си...бях в чуждо тяло...аз бях в съвсем различно тяло. В този момент влезе доктор който веднага започна да ме преглежда и да записва някакви неща в папка. Седях и се чудех как изобщо е възможно това и как изобщо се случи . Докато търсех логичен отговор на всички тези въпроси и се мъчех да помръдна някоя част от тялото си чух мъжки глас който прикова вниманието ми.
"Как е тя докторе?"
"Изненадващо се възстановява изведнъж. Не мога да си го обясня! До вчера нямаше изобщо никаква надежда съпругата ви да се събуди,а днес тя се възстановява изключително бързо!"
Чакай какво?! Съпруга?? Пак съм женена? Проклятие! Но този мъж който явно ми е съпруг...имам чувството,че го познавам,но от къде?