You Saved Me

Chapter 2

Минаха две седмици от както се събудих в чуждо тяло. Мъжът се грижи доста за мен и явно е обичал тази жена и то доста,но има и някакво странно напрежение между него и мен сякаш той обвинява себе си за ситуацията в която е изпаднала съпругата му. Успях да разбера името си което е Юна Лий , а мъжът и е Донг Мин Лий. Не знаех какво да правя и как да се държа така,че да не ме помисли за луда затова реших да се държа така сякаш съм си загубила паметта което е почти така. Започнах да ходя, рехабилитациите много ми помагат както и Донг Мин. Скоро започнах да се движа сама с патерици и да се опитвам да съм самостоятелна макар и вечно да бях заобиколена от хора. Докато се опитвах да сляза по стълбите от втория етаж на къщата се подхлъзнах, но за щастие Донг ме хвана и ме претисна до гърдите си притеснен.
"Добре ли си?? Удари ли се? Да извикам ли лекаря?"
"Не не, добре съм. Нали ти ме хвана,спокойно."
Донг ме прегърна толкова силно,усещах аромата му,усещах ударите на сърцето му. Не знаех как да реагирам и не знаех какво точно се е случило и защо той обвинява себе си за това, че съпругата му е била в кома толкова дълго време. Не исках да го карам да се чувства зле затова се сгуших в него и някак си ми хареса. До сега не бях изпитвала такива емоции, не бях усещала тревожност в някой за моя живот. Знаех,че той обича съпругата му, а не мен,но аз съм в тялото и и се надявам тя да няма против за това ,че си откраднах една прегръдка. Денят протече спокойно и някак нормално. Днес бе и последния ден от отпуската на Донг и той от утре почва отново да работи във фирмата си. Успях да разбера,че преди съм работила в тази фирма и съм била доста добра преди да се случи инцидента. Така де, Юна,не аз.
Сутринта станах рано и направих закуска на Донг като приготвих и дрехите му на стола до леглото му тихо за да не го събудя. След като всичко бе готови започнах да мия чините докато не усетих прегръдката на Донг в гръб. Не го очаквах и замръзнах на място като се изчервих цялата и не знаех как да постъпя.
"Липсваше ми да те виждам в кухнята..." дрезгавия глас на мъжът ме накара да настръхна, а сърцето ми не спираше да препуска карайки ме да се замисля коя от двете ни реално трептеше за тази прегръдка. Успях да се оттърся от шока и леко се усмихнах като се обърнах към него с въпрос на който мъжът се изкикоти.
"Толкова много ли съм обичала точно тази стая от къщата?"
Донг хвана ръката ми и я целуна което накара цялото ми тяло да настръхне.
"Ти обожаваш да седиш тук. Да готвиш и да радваш любимите си хора с вкусна храна приготвена с много любов."
Усмихнах се на отговора и погледнах ръцете ни. Хълката която носеше ми направи впечатление защото на моята ръка тя липсваше.
"Хълката ти...аз нямам. Защо?"
Въпросът ми явно разбута стари спомени от които мъжът видимо бягаше. Пусна ръката ми и отиде до стола да вземе сакото си.
"Аз тръгвам. Бъди внимателна и ще се видим довечера." Донг ме целуна по бузката и тръгна без да поглежда назад повече. Бях шокирана,но и притеснена какво точно се е случило между него и съпругата му.