You Saved Me

Chapter 3

Вече трети ден с "мъжът ми" почти не си говорим. От ситуацията в кухнята в която го попитах къде е моят пръстен, Донг гледа да избягва каквито и да е разговори за миналото с мен. Темите за разговор в момента са моето здраве, разногласия по въпроса дали трябва да работя или не и разбира се мои опити да разбера повече за миналото ми което ме е довело до тук. Седях на дивана в опит да се разсея с някоя книга,но бе напразно. Затворих я видно раздразнена което превлече вниманието на Донг от документите които разглеждаше седнал на креслото до дивана.
-Не мога повече така! Искам да излезна навън,писна ми да седя тук в тази къща! Искам да резбера повече за себе си,повече за теб,за нас. Какво се е случило толкова,че да не мога да се разходя около домът си?-избухнах срещу младия мъж който седеше и ме гледаше шокирано неочаквайки такава реакция. Въздъхна и затвори документите си.
-Утре ще се разходим в почивния ми ден. Потрай още няколко часа.
-Знаеш,че не това имам впредвид Донг Мин.-казвайки цялото му име мъжът се изненада и се изправи като не знаеше дали да тръгне към офиса си или да започне отново да спори с мен. Отидох до него и нежно положих ръцете си на бузите му.
-Моля те...кажи ми какво се е случило с мен...
-Моля те Юна...не ме карай-прекъснах го още преди да се е изказал. Въздъхнах и с бавни стъпки се отправих към стаята си. Взех лаптопа в ръце и започнах да търся злополуки,катастрофи и всякакви ситуации в които може да съм пострадала което да ме изпрати в дълга кома. Чух почукване на вратата,карайки ме да минимизирам страниците които бях отворила. Виждайки,че това е прислужницата се разочаровах леко,тъй като очаквах Донг Мин.
-Влез.
-Г-жо Лий.
-Влез Хюна.
-Имате ли нужда от чай или от храна?
-Чула си разговора нали? Не се притеснявай добре съм,просто...искам да знам какво ми се е случило и защо съм като затворник в тази къща.
-Г-жо Лий...
-Хюна...ти знаеш нали? Работиш тук от доста години,дори преди да стана г-жа Лий. Моля те кажи ми какво се случи с мен!
-Обещайте, че няма да кажете на г-н Лий от кого сте разбрала..
-Имаш думата ми!
-Беше много мрачна и някак различна вечер. Цяла седмица валеше дъжд и имаше силен вятър,но определено въпросната вечер се различаваше от другите. Г-н Лий бе излезнал навън и не си вдигаше телефона, а след известно време се включваше само гласовата поща което ви накара да се побулеете от притеснение. Всички бяхме вкъщи и се опитвахме да ви успокоим, но така и не успяхме. След известно време успяхте да се свържете с г-на,но вместо да чуете неговия глас...чухте гласа на жена...-чувайки всичко това до сега бях шокирана. Не мога да си представя Донг Мин да изневери наистина на Юна. По това което виждам до сега тя наистина го е обичала. От снимките в телефона и,съобщенията и до него и дори в личния си дневник тя го описваше като истинския мъж който тя толкова е чакала...а накрая ще се окаже,че е поредния лъжец!
-Г-жо...вие затворихте телефона и взехте малко дрехи с вас и хукнахте на някъде с колата. Опитахме да ви спрем,но вие не слушахте никой. Оставихте пръстена си на масата и си тръгнахте. След няколко минути г-н Лий се прибра и беше страшно притеснен и ви търсеше навсякъде. След като разбра,че сте чула жена от телефона му,той откачи и тръгна след вашата кола. Оказа се,че си е забравил телефона на работа и някаква жена е вдигнала....Суя мисля,че се казваше.
-Чакай...Суя? Сигурна ли си Хюна?
-Да г-жо Лий. Трябва да ви кажа още нещо...г-жо...колата ви се беше разбила в дърво. Шофьор на камион който е бил подкупен от някаква жена да отиде на дадено място и да блъсне друга жена е щял да блъсне вас и вие за да избегнете сблъсака сте завила,но не сте видяла дървото и сте се блъснала...-не знаех как да реагирам...човекът който всъщност ме е убил...е наранил семейството на Юна и Донг Мин...явно Юна не е оцеляла и...аз трябва да отмъстя от нейно име...
-Г-жо има и още...
-Какво има още Хюна?
-Г-жо....била сте бременна..затова г-на не ви казва нищо...защото сте загубила бебето си заради нает пиян убиец и заради лоши хора.-Бях още повече шокирана. Мълчах и се бях в тренчила в празнината когато чух отново почукване на вратата. Нереагирах в началото,а дори се разплаках и то доста силно което накара човекът който почукваше да нахлуе вътре.
-Юна! Добре ли си?! Какво стана? Хюна какво и каза? Какво и каза за да я разстроиш така? Да не би...казала си и ?!
-Не не! Г-не не съм!
-Не скъпи...-казах през сълзи и се сгуших в него.
-Съжалявам любима...ти си моят живот и няма да позволя повече нищо да те нарани...дори аз самия!
-Моля те остани при мен тази вечер..не ме пускай.
-Няма да ходя никъде! Тук съм до теб завинаги!-Донг Мин ме гушна силно и се настани до мен на леглото като се сгуших в него и тихо си ридаех. Хюна излене от стаята и ни остави само двамата. Не мога да повярвам,че всичко това се е случило заради малката ми сестра. Не и стигна,че разби моят живот,но и този на Юна също. В момента усещах как не аз плача толкова колкото самото тяло на Юна.
След няколко часа мъжът ми заспа, а аз лежах на гърдите му и се бях загледала в една точка непроумявайки как може един човек да преобърне до такава степен живота на двама души...не всъщност на трима.
-Любима...защо не спиш?
-Не мога да заспя..а ти защо се събуди?
-Усещам,че ти има нещо.
-Всичко е наред скъпи. Хайде да заспиваме.-Затворих очи и усетих нежните устни на Донг Мин по челото си и как ръцете му ме обгръщат повече,след което заспахме и двамата сгушени един в друг.