Пуснах си музика и започнах да се оправям
Облякох черна рокля по тялото и седнах да се гримирам.
Не си сложих много тежък грим, защото не харесвам.
Накъдрих косата си и някой почука на вратата.
Когато погледнах към часовника, видях, че закъснявам.
- Идваам- извиках, докато къдрих косата си.
Когато вече бях готова отворих и видях Алекс.
Седеше до вратата и връткаше ключовете на колата в ръцете си.
-Най-после.
Много си красива.
- И ти ставаш- казах и се подсмихнах
Стигнахме до колата и той ми отвори вратата.
-Е, къде отиваме?
- Изненада-каза той докато гледаше в пътя си и караше
-добре.
-Стигнахме. - каза той като отвори вратата ми.
Бяхме пред някакъв ресторант.
Влязохме и си поръчахме ядене.
- Значи ме харесваш, така ли да разбирам? - попитах като отпих от чашата си с вино.
- Може би да, може би не. - каза като дъвчеше и ровеше в чинията си.
- Разкажи ми повече за себе си, Лизи.
- Мисля, че знаеш достатъчно за мен.
- Не обичаш да споделяш?
- Мхм.- казах докато дъвчех
- Добре, няма да те насилвам.
Беше доста спокоен. Имам чувството, че тази вечер ще е приятна.
2 часа по-късно
-Нали, и аз това си помислих.- казах, смеейки се като прекарах пръсти през косата си.
Доста се отпуснах с него.
Той хвана ръката ми и ме поведе някъде
- Ела с мен, ще ти хареса.
Ходех малко трудно, бях леко пияна.
Той ме заведе на балконът в ресторантът, от където се виждаше целия Бруклин.
- Красиво е - казах, а очите ми светеха от отраженията на лампичките.
Подпряхме се на перваза и гледахме.
Той ме прегърна.
Аз го погледнах очудено, докато вятарът вееше леко косата ми.
- Мисля, че трябва да си ходим вече - отделих поглед от него и тръгнах.
Той хвана ръката ми и ме притисна в себе си.
- Лизи, искам да станеш част от моя живот. Харесвам те още откакто те видях.
Аз го гледах и не знаех какво да кажа. Той ме хвана за талията и ме целуна,а аз увих ръцете си около вратът му.
Отдръпнах се и избягах.
Влязох в колата.
Дишах тежко и чоплех ноктите си.
Току що се целувах с Алекс?
Той влезе в колата.
- Защо избяга? Нещо грешно ли направих?
- Не, проблемът не е в теб - казах като залюшвах главата си
- Тогава?
- Тогава какво? Не разбираш ли?
Знаех, че не трябва да излизам с теб, още когато ме покани на тъпото парти.
Проблемът е там, че когато обичам някого, го обичам прекалено много и после страдам и наранявам себе си.
А сега наранявам теб, защото се опитвам да запазя себе си.
Не искам да се повтаря миналата история, когато се дрогиран за без пари и се напивах всяка вечер.
Разплаках се.
Той не каза нито дума и ме прегърна.
Вдигнах главата си и го целунах страстно.
Той ме притисна силно към себе си и ми даде знак да се прехвърлим на задните седалки.
Той се надвеси над мен, като вече беше свалил роклята ми.
Гледаше ме право в очите, докато се мърдаше напред и назад.
Стенех, докато той се движеше по-бързо и по-бързо.
Ноктите ми бяха забити в гърба му.
Чуха се още няколко стенания и в един момент усетих бяла топла течност в себе си.
Отдръпнахме се един от друг, задъхани.
Облякохме се.
Той запали колата си и ни откара у тях.
Влязохме заедно в банята и повторихме това, което правехме и в колата.
- Мисля да си ходя, казах, докато увивах мокрото си тяло с хавлията.
- Защо? Остани при мен.
Може да се гушкаме.
- Да се гушкаме?- казах с присмех
- Добре, ще отида просто да си взема дрехи и ще се върна. (Нямаше да се върна)
- Излъга ме. - каза той
- Излъгах те. - кимнах
Той отвори гардеробът си и ми метна една широка сива тениска.
- Облечи я !
Миришеше на него.
- Добре. - облякох я като под нея бях само по бельо, без сутиен.
Легнахме на леглото му.
Бях с гръб към него.
Усетих ръцете му около талията си и той ме придръпна към себе си.
