Поредна сутрин се събудих в белите завивки на Алекс.
Когато се обърнах към него, него го нямаше.
- Добро утро, Лизи - бутна врата с крак, защото в ръцете си носеше храна.
Изправих се и се протегнах.
- Ти ли ги сготви? - той остави храната пред мен и кимна.
Той легна до мен и започна да ме зяпа как ям.
- Какво? - попитах с пълна уста
- Нищо - каза с усмивка
- Е, къде ще ходим днес?
- Къде ще ходим?
- Не знам, ти си мъжът във връзката ни, ти реши.
- Във връзката ни!?
Приседна ми като осъзнах, че нарекох отношенията ни връзка.
- Така де в "приятелството ни".
- Само приятели ли сме?
- Нали не бяхме във връзка?
Започвах да се обърквам.
- Добре, да кажем, че сме гаджета.- казах
Сгуших се в него и започнахме да се целуваме.
Ръката му минаваше покрай всяка част от тялото му.
Но естествено и този момент трябваше да бъде прекъснат.
Телефонът му звънна.
Той се изправи от мен и изръмжа като вдигна.
Разговорът по телефона
- Какво?
- Искаш ли да излезем? - беше Елена.
- Ти нормална ли си ? - той затвори и остави телефона на шкафчето.
- До къде бяхме стигнали? - той се приближи към мен, но аз го избутах и станахме
- Защо Елена ти звъни?
- От къде да знам, не ме интересува.
Той отново се приближи към мен и аз отново го избутах.
- Чакай, не сме приключили.
Искам обяснение!
- Лизи, всичко разваляш.
Нямам нищо общо с нея.
- Да предположим, че ти вярвам.
Върнахме се към това, което правехме.
* час по-късно *
С Алекс излязохме на разходка, защото искахме да поговорим за нас.
- Какво мислиш да правиш лятото?
- Не знам, може да отида на почивка. - обичах да пътувам.
