Има нещо красиво в създадения образ на тъгата .
Нещо ме привлича с желание ново и непознато за мен.
Ще ми се да мога да позная щастието от факта да бъда изгубена ,
но как да избягам от мъглявината на глобалния реализъм , обзел част от съзнанието ми. Искам да се изгубя , с още някой, някъде там , из дълбините.
Да потънем към дъното , виждайки всички форми и багри на онова наречено безредие.
И докато се усетим вече ще бъдем от другия край на дъното . Този, който води към наш паралелен свят, наречен живот.
И вече там , да можем да сме си ние... Със самодоволна усмивка на лице от това, че сме странни по своему .
Горди от живота ,постигнали в дълбините , на собствената си тъга.
На пук на всички реалисти , пропити от своята сивост и еднаквост , ние живеем в шарени облаци пълни с причудливи мисли, събрани в ретро албуми с наши снимки .
YOU ARE READING
Поезия
PoetryТук съм събрала всичките си добри и лоши творби , от времената , когато започнах да си съчинявам до момента , в който реших да издам книга. Надявам се да Ви хареса .
