Леоноптериксът и селото

Бурята

Гърмежите престанаха.Около шестимата се появи облак от пушек.Джейк каза:
-"Чудесно.Сега да видим дали ще има нещо за вечеря."
Той ги въведе в кухнята,където наистина беше паднала чиния,ама не от малките,а голяма и от порцелан.Джейк излезе от кухнята и отиде до мазето,което се намираше до задния вход,и в което имаше толкова много стари джунджурии,че на Джейк,който беше стъпвал тук хиляди пъти,пак му се видя мъка.Сети се че имаха метла,но тук, намирането ѝ беше игла в купа сено.Поне до стълбите си седеше косачката и нямаше опасност да се нарани,докато търси.Джейк слезе по едно от стъпалата и веднага се фрасна в тавана,прекалено висок беше и не можеше да мръдне напред.Върна се в кухнята и каза:
-"В мазето е бъркития."
-"Джейк,ти как си слязъл долу?Дори и тук, почти стигаш тавана?"
-"Вижда се от пътя за вратата.Явно коридорът е бил остъклен."
-"Бре,много работа е имало,щом и това са свършили!"
Джейк кимна.Маги,която си седеше на един от плетените столове,отиде да погледне в шкафовете.Отвори ги един по един,но търсенето ѝ се увенча с неуспех.Отиде при Джейк и му каза това,което беше забелязала.Илия каза:
-"Джейк,ти отиди да вземеш храна,а аз ще потърся в мазето."
-"Добра идея,Илия."
И Джейк отиде до етажерката,на която имаше малък сребърен ключ.Взе го и каза:
-"Теди,идваш ли?" и отвори вратата.
-"Джейк,върви.Аз ще помагам на Илия." отговори му Теди.
-"Добре,оставям те отговорник за наглеждането на къщата."
И Джейк излезе.Отиде отзад при Торук и му каза:
-"Излизам до долу.Искаш ли храна?"
Торук поклати глава.Джейк му каза:
-"През ношта излизаме на лов.Имай го в предвид,а сега се наспи."
Торук се развълнува от тези новини,а Джейк реши да мине през северната портичка,покрай дядоСтояновата вила, където вирееше касис.Мина през портичката и внимателно затвори след себе си.Вече навън,той се затича покрай близката дървена вила,до която стърчеше една каравана. Подмина ги и се озова на пътя.На юг се издигаше склон, покрит със зелени борчета,които сега полека ставаха тъмни.
Джейк слезе по пътя и малко по-надолу мина покрай синя телена ограда.Отиде до нея и се загледа към градчетата, които сега бяха свързани от луминесцентни кълба светлина.Пътят,който ги свързваше блестеше бледо на все още останалата светлина.На запад,от Велинград изгря пълната като прасе луна.Джейк побърза, скоро нямаше да може да слезе долу.
В мазето,Илия и Теди бяха проверили едва четвъртина от избата.Илия внимаваше със северната страна,защото там имаше бутилки газ и вино.Покрай тях мина мишле,което бързо се скри.Илия каза:
-"Ема,ела тук!"
Ема,която беше в една от стаите,разглеждаше стари снимки,на които бяха Джейк като малък и един по-голям младеж,който ѝ се стори интересен и тя взе снимката.Отиде до мазето като замалко не се блъсна в Теди,който внимателно изнасяше бутилките газ.Той ѝ каза:
-"Внимавай!"
-"Теди,познаваш ли тази снимка?" и тя му показа снимката.
-"Естествено,че я познавам.Това е Джейк,когато беше на седем,а момчето до него съм аз,на около дванайсет години."
-"Откри ли метла?"
-"Още не."
-"Иди и намери Джейк.Тревожа се за него."
-"А ти?"
-"Аз ще остана като отговорник."
-"Ако се забавя повече от час и половина." и той и даде една голяма трупа дърва-"Запали ги в камината."
-"Добре."
Теди излезе през главния вход и усети миризма на аерозол.Затича се надолу,където видя,че в посока Батак гърмеше.Спусна се надолу и го удари миризмата на брези и стари дървета.Погледна към полето и хукна през него.
Джейк вече стигна до "малката рампа".Това беше малка част от пътя,която беше наклонена.Джейк просто я прескочи в бяг и продължи надолу.Покрай него залаяха кучета,домашни и бездомни.Теди чу далечния вой на кучетата и се затича по-бързо.След минута излезе на стадиона,който беше мокър от пръскачките.Заобиколи го и се спусна на главния път. Джейк мина покрай моста на реката и сетне покрай най-омразната постройка в града,неговата джамия. Заобиколи я и пред него се появи връх Бърдо,или поне малката часовникова кула,кацнала на склона,когато от Батак изтрещя глуха гръмотевица.Джейк вече се разбърза и след още тичане,от което краката му направо щяха да се откачат,той се спря задъхано пред един магазин и влезе вътре.Касиерката,която тъкмо се канеше да затваря каза:
-"Затворихме!Довиждане!"
-"Останалите магазини работят ли?"попита я Джейк.
-"Не!Всичко затвори! Лека нощ!"
-"И "Дисон" ли затвори?"
-"Да.Сега ви моля да си тръгвате!"
Джейк излезе и "внимателно" затвори след себе си.Звънчето над вратата така иззвъня,че дори на Джейк му се стори,че той беше в огромна камбана,която ритмично беше удряна с метален чук.Изуми се като узна,че това го беше направил той:не беше очаквал,че ще има такава сила.Веднага се озова в реалността и отиде до центъра,който беше наблизо.
Теди се окопити от този бяг.Допреди пет минути не можеше да диша,а сега отново усети как силите му се възвръщаха. Хукна надолу,когато от една къща излезе възрастна жена, която каза:
-"Търсите човекът,който го гонеха кучетата ли?"
-"Да."
-"Елате замалко." и тя седна на малката пейка до пътя.С нея имаше малко чихуахуа,което като го видя започна неудържимо да лае.Теди се усмихна и попита:
-"Накъде отиде този човек,бабо?"
-"Надолу.Бягаше като луд."
-"Висок ли беше?"
-"Да.Освен това едвам се различи на облаците."
-"Значи е бил той." и Теди стана.
-"Къде отиваш,чедо?" попита го бабата.
-"Отивам да го намеря преди да ние ударила бурята.
-"Върви!Късмет" и бабата стана и го благослови.Теди сведе глава и каза:
-"Нямам време,бабо.Трябва да го открия."
-"Каквото ти е отредено,това направи!" и бабата го остави,а до нея, кучето чихуахуа не се спираше да лае.Тя му каза:
-"Рони,тихо!" и бабата го смъмри тихо.Теди попита:
-"Как се казваш,бабо?"
-"Аз се казвам Таня,младежо.Хайде,върви да намериш това, което търсиш."
И тя го остави.
Джейк излезе на площада и видя огромната сграда на читалището и общината от двете му страни.До него имаше три реда стъпала,а долу имаше кафене и малка чешмичка. Джейк притича до долу и усети жажда.Приближи се до чешмичката и отпи от водата.Студенината ѝ го близна по гръкляна,когато някъде наблизо изтрещя толкова силен гръм,че Джейк си го сравни с Кракатоа.Теди подмина джамията,когато отнякъде го хвана ужасен и силен вятър. Джейк тръгна през площада и се затича нагоре.Излезе на пътя и видя в далечината как над Цепина и над "Пашино бърдо" беше черна пелена.Побягна,когато проблесна светкавица и от една от долните къщи заизлиза пушек. Джейк не се обърна да гледа.Стигна до ъгъла на улицата и вятъра подхвана и него.Джейк с мъка се захвана за една дървена трупа,сложена на улицата,когато вятърът магически утихна и Джейк видя Теди,който се беше скрил зад палета.Той каза:
-"Хайде да бягаме!"
-"Прав си." и Джейк го измъкна от палета.
Двамата хукнаха по улицата.Зад тях от покривите на къщите падаха керемиди,които с трясък се чупеха в асфалтирания път.Теди спринтира,за да мине през кръстовището,отделящо горната част от пътя за Цигов чарк и за Велинград,когато пред него изникна голям, сиво черен кон,който бясно препусна към гората.Зад тях трима роми крещяха:
-"Хванете този кон!",когато до реката изтрещя гръм и близките подпори се напукаха.Джейк и Теди не се маеха,а скочиха и рипнаха нагоре.Във вилата,Ема попита:
-"Къде са?"
-"Не знам." отговори ѝ Росен.
Ема излезе на двора,те се бяха скрили под верандата и погледна към Голяма Сюткя,целият покрит от чернота.Каза:
-"Отивам да направя чай.Кой иска?*
Росен,Крис и Илия вдигнаха ръце.Внезапно,малко парче лед падна в ръката на Крис и той каза:
-"Дано да са се скрили на хубаво?*
-"Защо?"
-"ГРАДУШКА!Илия,влизамв вътре."
И те влязоха в антрето,което беше тъмно.Плющенето на дъжда и ударите на градушката правеха стаята направо злокобна.Ема влезе при тях с подноса,остави го на масата и се разплака.Илия се опита да я утеши,но безуспешно.Крис опита чая и каза:
-"Лимонов с джинджифил.Чудесно!"
Джейк и Теди тичаха като обезумели по пътя.Тъкмо свиха покрай стадиона,когато под Джейк удари светкавица и го изпрати на стотина метра напред.Теди изтича до него и каза:
-"Добре ли си?"
-"Да."
-"Като по чудо,нишо ти няма."
-"Хайде,че таз буря сега реши да се намеси."
И те отново със сетни сили успяха да стигнат до вилите,но изведнъж Джейк се хлъзна на лед и падна на пътя.Теди го грабна и Джейк каза:
-"Благодаря!"
-"Моля!"
Градушката се усили още повече.Росен и Крис се сгушиха един до друг,а Ема и Илия отидоха в кухнята.Ема беше забравила да пусне кепенците на прозорците и сега те виждаха как навън вилнееше ураган.Те седнаха на масичката в кухнята и Ема опита чая.Услади ѝ се много и тя се облегна на стола,чудейки се какво изобщо правеше Джейк в това време.
Джейк полека мина покрай вилите и пристъпи към прага на своята,когато от гората наблизо се чу притъпен грохот.Теди попита:
-"Какво е това?"
-"Ще влизаме от северната портичка."
Джейк се затича и отвори портичката,докато Теди седеше до него.Влязоха и Джейк затвори, точно навреме,за да видят как от гората изникна водна лавина и се понесе по пътя надолу. Джейк каза:
-"Това се вика пералня."
Теди внезапно се огледа когато видя голямото създание, което по-рано щеше да ги заведе на лов.Той каза:
-"Джейк,ами създанието?"
-"Погледни го.Няма и драскотина.Бронята му е много дебела и твърда.Ледът е отскачал от нея."
-"Ще може ли да лети?"
-"Да."
-"Добри новини." и Теди пристъпи към вилата.
Джейк мина през южната страна на вилата и завари верандата опустяла и намокрена.Войникът го последва и влезе вътре.Илия попита:
-"Къде е Джейк?"
-"Ето го." и Джейк влезе.
-"Чудесно.Ема тъкмо се чудеше къде сте.*
-"Къде е тя?"
-"В кухнята с Илия."
-"Добре.....На чай ли мирише?"
-"Да."
-"Ей сега идвам."
Джейк отиде до кухненската врата и каза:
-"Едно....две....три!"