International fan/Международен фен (EXO KAI fanfiction)[COMPLETED]♕

XXII глава Момиче от миналото част 2

XXII глава Момиче от миналото

От името на Кай

Не усетих как миналото ме погълна отново.Защо трябваше да я виждам?Мислех,че се е преместила от тук.Защо още седи в Сеул?Алисън беше първата любов,която се появи в живота ми.Силна и неразрушима,а мислех,че съм я премахнал от сърцето си.Но миналата седмица я видях в супермаркета и не мога да повярвам,че не ме помни.Не се ли върнаха спомените ѝ.Още ли има амнезия.Минаха три години.След инцидента си помислих,че аз ще мога така лесно да я забравя и тогава се влюбих в Дженифър.Тя ми показа друга страна на любовта.Беше ни трудно,но се преборихме да сме заедно,а сега сърцето ми е объркано.Какво да правя?Исках да видя Алисън отново,как се усмихва,да ме погледне,но обичам Дженифър повече от себе си.защо тогава се колебая?Трябва да изясня чувствата си!

-Кай!-Чух Сухо.

-Да.

-Ела.Отиваме да хапнем нещо.Идваш ли?Стига си спал.

-Да..да..идвам.-Станах от барбарона(има снимка по-горе,за да видите какво представлява,ако не знаете)*.Отидохме да хапнем и започнахме да си говорим за предстоящата ни ваканция.Щяха да ни дадат две седмици почивка след месец.Нямахме търпение и обсъждахме къде ще ходим.След последните концерти в С.А.Щ. бяхме доста изморени и решихме,че ще е хубаво да сме някъде из природата.

-Искате ли да сме на палатка на плажа?-Предложи Чен.

-Да.

-Мхм.-Всички поклатихме глави и се съгласихме.

-Кай?Можеш да вземеш Дженифър,а аз ще поканя Тейон.Може и другите момичета да дойдат.-Байк ме погледна,а след това извърна поглед към тавана.

-Какви си ги намислил?Те ще могат ли да дойдат?-Чаньол го сръчка.

-Да.И те имат ваканция.

-Добре.Колкото повече сме,толкова по-забавно ще е!-Сухо взе всичко в свой ръце,както правят майките.Този хюнг!

-Решено!-Байк запляска с ръце,а Крис го погледна отегчено.

-Какво ме зяпаш?!Ти не харесваш ли някоя от тях.

-Хъх?-Май Крис се притесни.Дали харесва някоя?

От името на Алисън

Знам,че съм студена и изгубих приятелите си,но аз дори не ги помня.Как да им се доверя.Не вярвам на самата себе си.Дори не се разбирам.Чувствам една голяма празнина в сърцето си и нищо не може да я изпълни.Сякаш тези изтрити спомени са я изпълвали преди,а сега.Нещо..някой ми липсва,но не знам нищо.Никой не ми каза.Знам само,че преди съм била жизнерадостна,винаги усмихната и дори съм имала приятел,но никой не го е виждал,защото съм твърдяла,че е забранено.Та аз се помня,откакто бях в болницата.Искам да знам.Искам да познавам света,както преди.А сега плача...и за какво??Защо плача без причина..?Но не мога да спра...