Легенда за Алирия II - Предание за Елир Арунай

Глава 4 Тук Елир търси... ...

Всички в Алирия притежаваха някаква магия в различна степен и магьосниците можеха да я усетят. При Елир обаче тази т.н. „магия" или по-конкретно магическото ѝ излъчване беше прикрито чрез защитите на амулета ѝ. Дори сам Аристей архимагьосникът изпитваше затруднения да ги преодолее и да прецени магическия резонанс на Елир докато амулетът беше на врата ѝ. Той беше изменчив: ту силен, ту почти изчезващ. А понякога (изглежда, когато тя се чувстваше застрашена) резонансът изчезваше напълно – с други думи нямаше начин в магия да се засече нейното човешко присъствие. Така се укриваше бебе, преценя Аристей. С този амулет биха могли да я скрият къде ли не, нейните роднини. Елир май не си даваше сметка за всичко това.

Аристей изведнъж извади пред своя личен поглед един орнаментиран красив нож. Спомен от дадена сценка с Елир, където тя бе запратила някакъв меч срещу му, зад гърба му – коварно, а? Но се бе плъзнал по земята този меч – културно, а? Да не ги нараняваме, а да се целим право в тях. Елир е така, прочее: цели се неточно. Нарочна е. Да я разберат иска, а не да пострадат те. Затова прави такъв намек с меча. Иначе щеше да захвърли ей тоя нож срещу му, право в гърба. Тя няма такива намерения към него. Аристей? И той. Може да иска да я ограбва, краде, но не и умъртвява. Не му е в стила да напада млади беззащитни жени. ? ? ? Дали Елир се дефинираше като такава пред него?

Той подхвърли ножа във въздуха пред себе си и издаде позицията си сред рафтовете от книги. Елир го забеляза. Това е нейният нож. Но дали е Аристей скрит под него – жонглиращ?

– Хей – възкликна тя. – Върни го тук!

В следващия момент замисля се. Явно реши, че е Аристей. Затова той се жегна. И ѝ отговори през книгите:

– Който си го намери, негов си е.

Тя се цупи. Но би ли могла да докаже, че е неин. Той – смях. Никога не бе изтръгва по-лесно самопризнание.