Вече сме тук, официално пред хотела да оставим багажа и да срещнем нови приятели. Добър вечер.
-Добър вечер.
Ние сме Павела и Мария. Случайно да има запазена резервация за стая 105 етаж 7?
-Да, ето вашите карти за стаята, приятен престой!
Благодаря ви. Лека вечер!
-Благодаря и на вас.
Хайде Миме да отиваме.
-Хайде.
Уау, човек не можеш да ми кажеш, че стаята не изглежда готино. Виж я каква е!
-Личи си, че е пет звезден хотел.
Да! Давай сега да си оправим малко багажа защото има половин час до началото на партито. Нямам търпение човеек.
-Окей. И аз нямам търпение така че.
Добре, мисля че вече е време да тръгваме.
-Защо? Има още време.
Миме, представи си има някаква опашка на асансьора, не искам да закъснявам. Искам да хвана Азиатците.
-И ти си права, давай да отиваме.
Айде.
Човек, виж клуба какъв е готин!
-Даа!
На коя маса ще седнем?
-Ако искаш в началото на клуба за да виждаме Китайците по-добре?
Съгласна. Абе Миме, ние сме много глупави!
-Защо?
Защото на всяка маса си има картончета с държави. Може би на всяка маса си има определена държава. Ето тук има Румъния, съответно тук ще стоят румънците. Разбра ли?
-Аааа. Сега схванах.
То ако можеше всеки да си сяда където си искаше.
-Еее.
Идвай да търсим къде е България за да си оставим нещата и след това Китай, Корея и Япония.
-Ех ама няма да ти избягат Китайците.
Ще избягат, ще се върнат обратно в държавите си.
-Добре де.
Ааа Миме виж това е масата за България.
-Къде бе?
Ей там ма
-Аааа. Сега видях.
Айде оставяме си нещата и отиваме на другите маси да разгледаме.
-Окей.
- Павче.
Да?
-Точно пред нас са Корейците, зад нас са Китайците и до нас са Японците.
О уау това е странно но готино.
-Защо странно?
Защото какъв е шанса от такъв голям клуб точно при нас да са. Много готино.
-Давай да сядаме на места, на които Китайците ще ни виждат.
Ти няма ли да се научиш, че те са Китайци, Корейци и Японци.
-Добре де ама за мен са едни и същи.
Знам. Виж тези места, мисля че са добре?
-Да бе.
Я виж!
-Какво? Къде? Кой? Как?
Виж идват Испанците хахах
-Абе мислех си че идват Китайците. Викни ме когато те идват, аз ще ям и ще играя Browl Stars.
Еее тая игра не я остави на мира.
-Еми скучно ми е.
МАЛЕ МИМЕЕ МАХАЙ ИГРАТА ИДВАТ КОРЕЙЦИТЕ!
-Каквооо? Толкова бързоо?
Явноо!
-Еее дори една игра не можах да направя.
Не ме интересува виж корейците.
-ВИЖ! Идват Китайците!
Аааааа.
И Японцитеее!!!
Много искам да заговоря един от тях но ме е срам. Ще изчакам те да дойдат да ни заговорят.
-Мисля че един кореец ще дойде при теб.
От къде разбра?
-Е момента те гледа и говори за теб с приятелите си.
Наистина? Добре ли изглеждам? Красива ли съм? Гримът ми размазал ли се е?
-Спокойно, красива си, добре изглеждаш и гримът ти не се е размазал. А моя?
Не, спокойно.
А аз мисля че един Китаец ще дойде при теб след малко!
-Каквооо? При мен ли?
Да бе човек, зад нас са и виждам че единия те сочи май иска да говори с теб.
-Може да ми се подиграва? От къде знаеш че иска да говори с мен?
Едва ли ти се подиграва, виж каква си красива.
-Ъммм Павче!
Миме!
Виж зад теб!
-Виж зад теб!
-Здравейте момичета!
-Здравейте момичета!
-Можете ли да дойдете насаме?
-Можете ли да дойдете насаме?
Да!
-Да.
Аз и Мимето се спогледахме в очите защото беше супер неочаквано.
Г.Т на Ji-Hoon
-Здравей!
Здрасти.
-Как се казваш?
Павела, ти?
- Ji-Hoon
Имаш интересно име.
-Благодаря, ти също. От къде си?
България, ти може би си от Южна Корея?
-Да.
Супер, аз обичам Южна Корея!
-Наистина?
Да.
-Благодаря ти, че обичаш Корея. На колко години си?
Малка съм, на 13.
-Спокойно! Аз съм на 15.
Супер. Имаш ли Инстаграм?
-Да, заповядай.
Благодаря, по-късно ще ти пиша.
-Добре, чао!
Чао!
Г.Т на Чен.
-Добър вечер, госпожице.
Добър вечер.
-Исках да ви опозная защото изглеждате чудесно.
Добре, аз съм Мария на 13 от България, моля нека си говорим на "ти".
-Добре, между другото Мария много си красива. Аз съм Чен на 15 от Китай.
Благодаря ти, ти също си сладък.
-Имаш ли Инстаграм?
Да, заповядай.
-Благодаря, после ще ви пиша.
Добре, чао.
-Чао.
Г.Т на Павела и Мария.
Мале Мимее!
-Павче!
Влюбих се!
-И аз също!
Взе ли му инстаграма?
-Да, ти?
И аз!
ESTÁS LEYENDO
Dream
RomanceМария и Павела са две сестри от различни градове, започват да живеят заедно със родителите си. Мария се премества в училището на Павела и от там започва историята... От началото не подозират, че живота ще им се промени напълно...