-Не те очаквах тук, Айзък! - очудена съм, че е дошъл в кабинета ми, при това без уговорен час.
-Иначе не мога да те срещна, а имам нужда да поговоря с теб.
-Заради Кейт ли? - винаги е заради нея. Покрай нейното заболяване и това, че е сестра на Ашли Брукс се запознах и с Доктор Айзък Морган. Семейна терапия, която ми носи солидни финансови постъпления и чудесни приятелства. Дълга история, в която преобладава сексът и това, колко много се обичат, но тя не желае да го нарани, след като умре, а той не спира да я преследва, защото я обича, почти колкото децата си.
-Преди два дни се видяхме, случайно. Беше в болницата за контролен преглед при колежката ми. След като свърши прегледа ѝ, се засякохме на паркинга. Тя ме замъкна в нас, правихме секс и после си тръгна. Всеки път едно и също. - наиситна всеки път е едно и също. Среща, секс и довиждане. Връзката им ми напомня на мен и Анди. Само причините ни са различни.
-Опита ли се да говориш с нея? - всеки път и на двамата казвам, че трябва да говорят и да се изяснят. Омагьосан кръг, в който той иска тя да говори, а тя иска да го изчука и да си тръгне.
-Всеки път се опитвам. Тя не иска да говорим. Иска само секс и аз не мога да ѝ откажа. След това се чувствам ужасно, защото отново оставам сам с хубавите спомени.
Този път не му казвам, че трябва да говорят, защото тя наистина няма да говори с него.
-Тогава се наслаждавай на всеки миг с нея и не мисли за раздялата след това. - може би съветът ми звучи повече приятелски, отколкото професионален, но и него и Кейт вече ги чувствам толкова близки, че не се замислям особено, когато го давам.
Телефонът ми започва да звъни, докато Айзък е все още срещу мен и слуша съветите ми. Поглеждам екрана и виждам името Кейт Брукс. Твърде много съвпадения в този ден. И наистина ми трябва асистент, който да вдига телефона ми, докато съм с бившето или там каквото и да е гадже, на този, който ми звъни. Усмихвам се на мъжа срещу мен.
-Трябва да проведа, този разговор и да наема асистент. - изправям се бързо и се насочвам съм изхода на стаята. - Извинявай! Ако искаш ме изчакай.
Аз съм професионалист!
И си го повтарям няколко пъти, когато излизам от кабинета ми.
Харесвам Кейт и Айзък и онова, което искам за тях е да са щастливи.
-Здравей, Кейт!
-Здравей, Мериан! Искаш ли да излезем за обяд днес?
-С удоволствие! - уговаряме се тя да дойде до офиса след половин час и да донесе нещо за хапване, защото наистина няма да имам време да изляза.
Не предполагах, че ще дойде петнадесет минути по-късно и, че ще се засече с Айзък тук.
-Здравей, Айзък! - думите на Кейт изглеждат студени, но виждам изненадата в погледа ѝ, а веднага след нея... ревност.- Здравей, Мериан! Ако знаех, че не си сама...
-Каза ми, че ще дойдеш 12:30, а идваш петнадесет минути по-рано.
-Да се върна тогава?
-Аз тъкмо си тръгвам! - изрече Айзък и я подмина.
-Няма нужда! - обърна се Кейт след него. - Донесла съм повече ядене, отколкото можем да изядем двете с Мериан.
Виждам как Айзък се обръща с изненадан поглед.
-Каниш ме на обяд?
-Какво толкова? Нали сте приятели.
Знам защо Кейт го прави. След обяда ще помоли Айзък да я отведе до тях и ще правят секс, отново.
YOU ARE READING
Психоложката и полицаят
RomanceЧаст от поредиците "Белла-Брукс" и "Черната роза" "Мериан Джобс - ПСИХОЛОГ" Това пише на вратата на чисто новия ми кабинет в Ню Йорк. След две години в полицията и още пет в гимназията най-накрая успях да мина на свободна практика. Беше ми трудно д...