Психоложката и полицаят

7

-Била ли си влюбена, Мериан? - думите на Джени ме изненадват. Тя не е онова, което очаквам.

-Влюбена съм.

-Това е хубаво.

-Ще говориш ли с мен, за онова, което ти се е случило?

-И да говоря, няма да ми повярваш. Както не ми повярва никой друг. - тя изглежда твърде голяма за годините си. Опитвам се да видя отвъд думите ѝ, но тя се засмива. - Той не ме изнасили. Нито веднъж не е. Аз го прелъстих и го накарах да направи всички онези неща и ми беше хубаво. Много хубаво. Баща ми е бесен, защото ме видя с него.

Опитвам се да повярвам на онова, което ми казва. Опитвам се да продължа, но това момиче ме оставя без думи. Какво се случва с нея? Минала е през други психолози, защо Ник ми се обади, с довода, че никой не се е справил с нея?

-Какво каза на другите психолози?

-Първата е добра приятелка на баща ми. Не исках да говоря с нея. Вторият и третият баща ми ги подпуки за да кажат, че не съм говорила с тях, след като разбраха, че всичко е ставало по мое желание. С останалите просто не говорех. За малко и на теб нямаше да кажа, но ти каза, че си влюбена и си мислех, че ще ме разбереш. Дори и баща ми да ти плати за да си мълчиш, поне ще знаеш, че и ти имаш вина за това, че един невинен мъж ще гние в затвора, заради ревността на един баща.

Не спирам да си повтарям, че тя е на 13 години и е правила секс с 40 годишен мъж, дали по собствено желание или не, това не е редно.

***

Излизам от стаята на Джени, и докато слизам по стълбите си мисля, какво ли ще правя с признанията на детето. Тя е още дете... Странно дете, влюбено в по-възрастен мъж...

Когато се появявам в хола. Ник, Андрю и бащата на Джени са седнали. Поглеждам бащата, той е твърде спокоен, вероятно мислейки, че тя не е говорила с мен.

-Може ли да поговоря с госпожица Джобс на саме? - той се обръща към приятелите ми, които се изправят и излизат от къщата. Преди да затвори вратата Андрю ме поглежда. Очите му казват да внимавам. Трябва да говоря с него, за да разбера какво точно се случва и какво знае за случая.

Сядам срещу бащата и чакам да започне да говори.

-Какво ви каза?

-Не мога да го обсъждам, дори с вас. Тайна между...

-Тя ми е дъщеря! - той не ми крещи, но тонът му е предупредителен или молещ съчувствие. Мъжът срещу мен е дълбоко ранен и предаден. Опитвам се да разбера и него и дъщеря му. Опитвам се да видя отвъд и искам да разбера и третият човек в драмата. Приятелят, или предателят... Човекът, отнел дъщеря му. Трябва да видя и неговата гледна точка.

-Тя е наранена.

-Тя, говори ли с вас? - Той не чака отговор, знае го. - Не мога да разбера, защо се опитва да го предпази?

-Защото е влюбена...

-Тя е на 13... Не знам от кое ме боли повече. От неговото или от нейното предателство.