Сладки лоши неща - Триша Лулфи {БГ ПРЕВОД}

Глава 2

ХЕЛЪН

Злото съществува.

Дори и да не вярвате в злото, от каквото и да се състои духовността ви, когато тези две думи се нанизат, със сигурност усещате тръпки до костите. Това е толкова въздействащо и трябва да бъде лозунгът на този град.

Добре дошли в Холол Рол, където злото съществува.

Вървя през високите блатни тръстики, като внимавам за разположението на краката си. Калта полепва по пластмасовите ботуши, прочули се като ботушите ми за дъжд. Издават скимучещ звук всеки път, когато вдигна крака си и стъпя отново. Усещам подгизналата земя, сякаш ходя по прекомерно използвана гъба за миене под подметките си.

Слънцето е като развален диск във виолетово небе, хвърлящ трески неоново-оранжево върху туидовата блатиста местност. Светулките танцуват като малки факли, изхвърлени от залязващото слънце, докато мигат над хоризонта. Но тук живописният пейзаж свършва.

Докато се насочваме по-навътре в блатото, безплодните, възлести дървета се издигат от тръстиките като черни нокти, изкривени и изгнили. Те са твърде тънки, болезнени и широко разположени. Не харесвам дърветата. Опитах се да стигна до тук, преди да изчезне дневната светлина, но закъснението на летището е просто още един неотречим фактор в моята кариера. Някои задачи отнемат ден, други цяла седмица. Последният ми случай бях на място повече от месец. Като цяло бях постоянно в хотелски стаи и се хранех от кутии за бързо хранене. Сега бих използвала един Starbucks, ако градчето имаше такова. Иначе бих се примирила с каквато и да е местна марка кафенета, която мога да намеря.

Този град случайно има веригата кафенета, но аз оставих мока латето във волвото под наем. След преход от близо двадесет минути, наистина ми се прииска да имам кофеин под ръка. Животът ми не винаги е бил такъв, толкова нестабилен, винаги в движение и далеч от дома. Но домът вече не е дом; това е някаква абстрактна мисъл от живот, който не познавам. След повече от десет месеца примиряване с този факт, най-накрая пуснах моя старинен Tudor на пазара миналия месец. Тогава избягах в друг случай.

Разтривам мастилото под ръкава си, напомняйки си да се съсредоточа върху текущата задача.

- Точно там. - Детектив Емънс сочи към изсечени жилави дървета отпред. - Там ги намериха ловците.