Yours

1

- Кво ще ядем в голямото?

Тъкмо бях заспала и естествено, че някой ще ми съсипе и малкото почивка, която успявах да си набавя в изключително интересния и вдъхновяващ час по география. Просто супер.

- Георги, ти сериозен ли си?

Едва едва отлепих чело от удобния си учебник (който скоро не бях отваряла) и съзрях най-добрият ми приятел

- Буквално ядохме банички преди училище! Само за храна ли мислиш?

Последва мълчание, но не за кратко. Все пак приятелят ми не трае на глад.

- Е?

- Оф
Бавно разстрих слепоочията си.
- Сандвичи?
Последва поредната идиотска усмивка от негова страна, която се появява всеки път щом стане дума за ядене...и алкохол.

Не след дълго звънецът се разчу из цялото училище. Имахме час по...

- Някой има ли пищови за теста по история?

"МОЛЯ!?"

- Петя я пак?

"Страхотно събуждане..."

- Ми, господина беше казал миналата седмица в петък-... Оу чакай, теб в петък те нямаше.

Съученичката ми видимо се почувства кофти след като разбра в какво положение се намирам и най-вече защо.

- Ти в петък беше на състезание нали?

Кимнах сънено докато продължавах с жалките си опити да се разсъня до колкото е възможно.

- Ох амии... Съжалявам, че никой не ти е казал. Уж се разбрахме да пишем в групата на класа, за да знаят всички.

- Нищо, ще се оправя все някак.

- Ти поне си на последния чин.

Последва малко смях и от двете ни. Господинът ни по история - господин Писков - за жалост имаше проблем с едното си око. Не го използвам като плюс, просто това улесняваше обмяната на информация :)

Колкото и да обичах хандбала като спорт, понякога състезанията всяка седмица ми идваха в повече. Нямаше виновни, тъй като треньорката ми се довери да ме пусне да играя в три възрастови групи, заради което бях адски щастлива, докато не излезе и графикът ни със състезания. Тук не бих казала точно график, защото прилича повече на "Хайко" - сещате се, онези дълги японски списъци, изписани отгоре до долу. Мда, нещо такова беше.
Добре, че наближаваше ваканция.