Ден по-късно отново се събуждам с болки в цялото ми тяло. Бяха тежки мачове, но усилията си струваха. Отново сме първи в групата с една единствена загуба. Погледнах към календара.
"Пфф, най-накрая"
Беше неделя и толкова дългочаканата априлската ваканция най-после бе дошла. Най-после щях да си почина.
Станах за да си направя кафе. Бях много гладна тъй като не вечерях почти нищо предната вечер. Бях повече изморена от колкото гладна, докато сега беше обратното. Писах на моя стара добра приятелка и бивша съученичка.
Сис
Днес по обяд свободна ли си?
Да, само трябва да разходя Остин.Защо?
От доста време не сме се виждали.
Пф да, наистина.
Хайде да си сготвим, какво ще кажеш?
Бурито???
Айдеее
Супер.
Добрем, като си готова
направо идвай.Оккк
Оставих телефона си настрани и започнах да чистя и да оправям у нас. След малко чух звук от нотификация.
Здравей Нати
Искаш ли да излезем?
"Пф сигурно пак няма с кой да излезе"
Пратих скрийншот на чата ми с Полина на Стели. Оказа се, че сме на едно мнение.
Абе сигурно най-добрата й и единствена приятелка пак е заета.
Мхм, и аз предположих същото.
И сега ще излизате ли?
Вече се разбрах със Сиса.
Ти си знаеш.
Това не беше първият път, в който Поли ме питаше да излезем. Но причината винаги беше една и съща - най-добрата й приятелка беше заета или просто й бе отказала да излязат.
YOU ARE READING
Yours
RomanceЗдравейте. Искам да ви разкажа една история по действителен случай, и то не по чий да е. Мда, може би аз съм този действителен случай... Експеримент или по-скоро най-хубавата случайност в живота ми? Въпрос, чийто отговор все още търся. По-скоро и...