Yours

3

Малко по-рано споменах, че сме във ваканция нали така? Е...не точно.

- Какво ми се влачите по игрището!? Я загрявайте малко по-живо, че след малко ще правите совалка по всички линии!

От тренировките нямаше почивка. Нито пък от треньорката ни.

- Оф тая какво пак бурлее.

- Хах, не й забелязвай, Тони. Знаеш я каква е.

Не че бях по-малко раздразнена от приятелката ми, даже напротив. Просто ми се спеше повече и нямах енергията да се впечатлявам от доброто настроение на тренерката.

- Какво да не й забелязвам!? Девет часа е!

- Антонио, по-тихо викай! Ще те чуе и ще правим не една, а три совалки.

Побързах да я скастря преди тренерката да ме е изпреварила. И все пак не успях.
Когато се обърнах съзрях меко казано ядосания поглед на тренерката.

"Ммм, чудно..."

- ВСИЧКИ НА ЛИНИЯТА!

~

- Ох, не издържам!

- Давай, давай газ. С твоите камъни по твойта глава! И не само!

Тони толкова съжаляваше, че чак й беше до рев. Ако беше маааалко по-внимателна...

В крайна сметка не бягахме точно цяла тренировка. Тренерката се беше смилила над нас и веднага щом ни даде сигнал да спрем, всичко живо се тръшна на пода, правейки отчаяни опити да си набави нужното количество кислород.

- Антония, ще те убия - изруга тихо и Ивелина - Само да доживея това мъчение да приключи...Просто си мъртва.

Колкото и да бях капнала от умора не можах да сдържа смеха си.

Голяма грешка

- Игнатова, падай за лицеви.

Веднага щом отместих поглед от земята срещнах така познатия силует със скръстени ръце и свъсени вежди.

"Базикаш се..."

- Трябва ли да повтарям!?

Без да се двоумя повече застанах на длани в позиция за лицева опора. Погледнах към Ивелина, която беше прикрила половината от лицето си с ръка, в опит да прикрие смеха си.
С поглед й казах "ще те убия", а тя извърна поглед в опит да не пусне смеха си на свобода, защото много добре знаеше, че щеше да бъде следващата.