Завеса от дим: В плен на любовта

~ 1 ~

| ПРЕДИ ДВА МЕСЕЦА |
АНИ

Събуждам се със странното усещане, че нещо липсва. Трети пореден месец съм събудена от същата пустота. Изпаднала съм в дупка, от която не мога да изляза. Срамувам се, че предадох не само сърцето и тялото си на някого, но и разума си. В началото харесвах него – чаровния усмивки и обещания за бъдеще, изпълнено с романтика. Исках да остане завинаги, но истината е, че той не искаше това от мен.

За него бях просто играчка, мимолетно забавление, с което да запълни празнотата, докато бившата му приятелка му прощаваше за всички глупости, които беше направил в миналото. Чувствах се като жертва на собствените си надежди. Всичко, за което мечтаех, се разпадна на парчета, а сърцето ми остана разбито, безмилостно наранено.

Както казват хората: „всяко зло за добро". Сега, след като преживях всичко това, се опитвам да си напомня, че опитът е важен. Но в душата ми остават само съмнения и горчивина. Преживях го, но само на думи. Дълбоко в себе си знам, че истинската рана остава. А аз все още търся начин да изляза от мрака и да намеря пътя обратно към себе си.

Вече час съм будна и знам, че закъснявам за първия учебен ден. Но за мен това не е нещо ново, с което мога да изненадам някого. Като се замисля, няма и кой да се интересува. Живея далеч от приятелките си, а единствените, с които комуникирам тук, са тези, които не знаят какво се случва в живота ми и които рискуват да ме осъдят за нещо, което не разбират.

Събирам сили за днешния ден, като се изправям от леглото и тръгвам към банята, без желание да ходя на училище. Взимам всички нужни гримове и ги слагам в чантата си. Явно днес отново ще е ден, в който ще се наложи да се справя със скромните си умения в гримирането докато всички ме зяпат.

Изправям косата си набързо, проверявайки се за последен път в огледалото, за да съм сигурна, че няма нито един останал накъдрен косъм. Не харесвам къдравата си коса и я крия точно поради тази причина. Всяко къдрене ми напомня за онези моменти, когато бях уязвима и несигурна, и не искам да позволя на никого да види този аспект от мен. Днес просто искам да се слея с тълпата и да остана незабелязана.Както всеки един изминал и следващ ден.

Слагам първите дрехи, които виждам в гардероба си – тези от вчера. Имам достатъчно дрехи, с които да се хваля, или дори да не ги повтарям за месец, но не изпитвам нужда да го правя, защото всички останали в училището ми го правят. Избирам черните скъсани дънки и розовия кроп топ. Още отсега знам, че ще си тръгна преди голямото междучасие – почти всеки ден правя същото.