Вечерта решихме, че е по-добре Клеър да спи при мен, а Картър да отиде при Мия. Тъкмо излизах от банята, когато заварих Клеър да лежи на леглото ми само по черното бельо, което и бях подарила преди да дойдем тук. Поех си рязко дъх, останах вцепенена за няколко секунди, изненадана гледката и краката ми сякаш отказваха да ме слушат, а сърцето ми препускаше като обезумяло. Тя виждаше това и самодоволната усмивка се появи на лицето и. Накрая събрах сили, пуснах кърпата на земята и се метнах на леглото при нея. Целунах я нежно, но тя искаше още, както и аз, езиците ни се преплетоха, а целувката стана по-страстна от всякога. Откопчах сутиена и, свалих и бикините и, като непреставах да си проправям път надолу.
След малко лежах върху нея и дишах тежко. Тя ме целуна по челото и отново се отпусна на възглавницата. Надигнах се леко и я погледнах притеснено, беше ме страх, какво ще чуя, но исках да знам.
-Какво има?-попита тя
-Искам да те питам нешо и искам да ми отговориш честно.
-Дани, плашиш ме! Какво има?- изражението веднага стана разтревожено.
-Днес те видях да прегръщаш Мия..-спрях..
Тя се повдигна и седна на леглото.
-Това ли било!?- тя ме гледаше някак развеселено.- Не я харесвам, ако това намекваш! Това, какво е в нейната глава няма значение. Аз обичам теб!
Очите ми щяха са изскочат, а тя се засмя и сведе глава. Чаках тези думи откакто сме заедно. Наведох се напред и я целунах.
-И аз те обичам!- казах едва отлепила устни от нейните.-Но ако ми изневериш, ще поръчам да те убият.
Бяхме прекъснати от Картър, който връхлетя като ураган в стаята. Подпря ръце на колене и задиша тежко.
-Клеър, имаме проблем!- каза близнака, още борещ се за глътка въздух.
Клеър скочи като на пожар и се уви с половината чаршаф, тъй като и двете бяхме оше голи.
-Обърни се!-нареди тя.
И двамата изчезнаха от стаята, оставяйки ме в пълно неведение. Докато ги нямаше реших да се поразходя, срещнах Шон и Уилс да стоят на беседката и седнах при тях, като не спрях да мисля за "проблема" на близнаците. След известно време ги оставих и тръгнах към стаята да ги чакам. Минаха около десетина минути откакто влезнах в стаята и те се върнаха. Можех да прочета притеснението в очите им, нещо сериозно ги тормозеше.
-Дани, трябва да ти кажа нещо!- изведнъж сърцето ми се сви и ме обвзе лека паника притеснявах се от това, което ще ми кажат.- Седни!- седнах на ръба на леглото, а тя седна до мен и хвана ръката ми в нейната.
-Клеър, плашиш ме!- успях да кажа.
-Знаеш ли защо бяхме в лудницата!- мразех тази дума, беше вярна, но звучеше ужасно.
-Да, защото родителите ви са починали и ви е била нужна помощ, за да го преодолеете.- поглеждах ту към нея, ту към Картър, който стоеше облегнат на стената и гледаше вторачено.. в нищото.
Тя само поклати глава, сведе поглед и остана така няколко секунди. Виждах колко и е трудно да ми каже, какво се случва, затова не я пришпорвах. Тя си пое дълбоко въздух сетне продължи.
-Не! Родителите ни бяха убити, когато бяхме на 12, от тогава Картър и аз се грижим сами за себе си.- тя погледна брат си и се усмихна тъжно, след което отново върна погледа си към мен.
-На къде биеш, Клеър?- размърдах се леко на мястото си и я загледах въпросително.
- Първите години се справяхме, но имаше отчаяни времена, а отчаяните времена изискваха отчаяни мерки. Имахме голяма нужда от пари. Забъркахме се с лоши хора, които ни накараха да откраднем нещо от други по-лоши хора.
-Не ми обяснявай като на тъпачка, Клеър! Какво сте направили?- креснах насреща и.
- Откраднахме от руснаците Дани, руската мафия. Свалихме важна информация от компютъра на боса им и я продадохме на американска организация за пари, за 2 милиона.
Дръпнах ръката си от нейната. Бях отвратена от това, което чух. Найстина ли е било нужно да правят това?
-Дани, чуй ме!Разбирам те, знам, че ме мразиш сега, но моля те , чуй ме!- очите и сега ме гледаха загрижено.
Въздъхнах.
-Не те мразя, Клеър! Ще ми се да не знаех това, но не те мразя.
-Още не си чула всичко!- каза Картър, след дългото си мълчание отстрани.
-Руснаците аа пратили някой за главите ни.-продължи тя.
-Трябва да бягате, да се махнете от тук!- казах аз изведнъж, но те не мърдаха, бяха вперили поглед към мен. Спогледаха се виновно и тогава осъзнах.. има още.
-Проследили са ни и са видяли теб и мислят, че ни помагаш. Не гонят нас двамата, Дани, гонят тримата.
Това ми дойде в повече. Отдръпнах се назад. Клеър опита да се приближи, но аз се отдръпнах отново, като попарена. Затичах се, излезнах от стаята и продължих по коридора. Знаех, че тя е зад мен, но не се обърнах, а засилих крачка. Излезнах вънка и я чух как вика след мен, не се обърнах. Бях наранена и ядосана. Блъснах се в някой.. Шон, не си направих труда да се извиня, но го чух да казва, че Уилс ме търси. Нямам сили за това, нямам сили за нищо. Усещах как очите ми парят от напиращите сълзи. Исках да се прибера в стаята и да плача, нищо друго.
-Остави ме, Клеър! Моля те. -казах без дори да се обърна.
Явно ме беше чула, защото когато стигнах до стаята и погледнах към входа, нея я нямаше.
