A Pair of Aces

Глава 3-та

Г.Т. на Гуен

-Събуди се, Гуени.

-Нее.-измърморих аз.

-Да те събудя ли с целувка?

Надигнах се рязко. Ударих главата си в нечия друга.

-Ау. -каза Бен, притискайки ръка към удареното място.

-Съжалявам, Бен. Не аз съм твоята спяща красавица.

-Трябваше да опитам. -повдигна рамене той.

Бен Рохлинс. Казах ли,че е доста гнусен? Както и да е. Но иначе е доста приятна компания. Интелигентен е. Нее. Гнусотията надделява.

Бен е родом от Бристол. Живее заедно с приятел в родния си град. Не е кой-знае-колко интересна персона.

Лора Тишно. Най-префърцуненото същество живяло някога. Изискана лондончанка с френски корени, но за сметка на това с куп екстеншъни. Очевидно френските й предци са имали редки коси. Макар и надута и самонадеяна натура, Лора наистина играеше добре. Но не по-добре от мен.

Дийн Гилис. Родом от Пърт, този шотландец ми беше абсолютно безразличен. Дийн не ми беше нито приятел,нито враг. Е, освен една или друга победа на отборните състезания и разменени по някоя и друга усмивцица или стискане на ръка. Но нищо повече.

Вирджиния Окрит. Най-свястното момиче в целия шампионат. И дори целия покер за юноши. Вирджиния е родена в Ипсуич. Тя беше единствената ми приятелка в покера. Срещнахме се на четвъртото ми състезание по покер,което се състоеше в Лестър. Спомням си, че момче на име Конър Форутис кихна толкова силно, че издуха картите си и тези на опонентите си, които излетяха в обектива на камерата на главния оператор, който сам по себе си залитна и падна назад върху цялата апаратура. Мисля,че Конър не продължи с покера. Но кой на негово място би. Аз и Вирджиния бяхме отстрани и видяхме всичко. През смях се запознахме и станахме добре приятелки. Доколкото може човек да бъде приятел с опонента си.

Гидиън Фамп. Безспорно най-красивият играч на покер в лигата. С ирландския си произход, Гид можеше да завърти всяка момичешка глава за 30 секунди. Но освен красив беше и отбелязано умен. Което беше като скрит коз за него, тъй като всички го подценяваха,мислейки го за поредния балон въздух под налягане. Но той знаеше, че е много повече. И не го криеше.

-Хора,кацаме след няколко минути. -съобщи Дийн, който се връщаше от посока тоалетната.

-Тоалетната ли ти го каза?-попита Бен, разсмивайки всички.

-Да,Бен, тя беше. Доста добър пилот е. Но на теб дори и тя не би ти проговорила.

-Гориииш. -извикахме заедно с Вирджиния, която се беше наместила до мен.

-"Горииш."- изимитира ни Бен.

-Не можеш като нас. -каза Ви.

-Да, нямам така рошава коса.

- О,благодаря ти, Бен! Днес специално за теб дори не я сресах!

- Благодаря за пояснението. Нямаше да забележа този малък детайл от постигането на този невероятен ефект. -отвърна Бен, правейки кръгови движения с ръце,в опит да обясни формата на косата на Ви.

-Няма как да пренебрегнете моята уникална фризура, господин Рохлинс...

-Естествено, госпожице.

-Кацаме. -съобщи стюардесата, която можеше да ни бъде баба, тъй като всички бяхме набор между '95 и '97.

-А,не думай. -измърмори Дийн.

-Момко, не се прави на интересен. Това, че си някакво известно хлапе не те прави специален.

-А, може би ме. -каза той и се изправи,държейки в ръката си чаша вино. Погледна към табелката й. -Милдред. -довърши той и пусна чашата си по бялата й униформа. -Опа.

Дийн отиде до седалката си, за да вземе лаптопа и телефона си и говореше през рамо: -По-добре не се закачай с когото и да било, без да знаеш откъде е тръгнал, Милдред. -обясни той и се спусна до пода, за да завърже мръсните си развързани и стари Converse.

Всички се бяха приготвили за кацане. Забелязах, че Гидиън спи. Спуснах се до него.

-Гид. Ставай. Кацаме.

-Гуен. Приближи се.

-Защо? -казах аз, приближавайки ухо до устните му.

-Лора е в тоалетната от 9 минути. И никой не се сеща за нея. Реших да те уведомя.

Аз се засмях.

-Все някой ден ще се отърва от нея. -усмихнах се аз,загледана в красивите му очи. -Но този ден очевидно няма да е днес.
--------------
Кратко. Ще пусна следващата глава скоро. :-)
Кастът се заформя,но няма да бъде готов до следващата глава. Съжалявам.

ily,all

bye,xxx