A Pair of Aces

Глава 4-та

Г.Т. на Алекс

-Алекс, сигурен ли си, че го искаш,скъпи? -попита Джанел, шепнейки в ухото ми.

-Сигурен съм, Джи. -казах аз целувайки челото й и закопчавайки куфара си.

-Е,тогава.. Пази се. -прошепна тя.

-Обещавам ти. -казах аз и я целунах за последно. Или поне за следващите дни, да се надяваме и месеци.

Г.Т. на Гуен

-Е,имаш ли нещо планирано за днес, Гуен?-попита ме Гидиън, докато слизахме по платформата, поставена пред самолета.

-Не. -изпъшках аз, поради тежестта на куфара ми.

-Нека помогна. -усмихна се той.

Погледнах към очите му. Видях протегнатата ръка.

-Ще се справя сама.

-Гуен. Виждам,че е прекалено тежко за такова нежно и крехко момиче като теб. -каза той галейки бузата ми. -Нека аз да го нося.

Аз погледнах към ръката му невярващо, но след това склоних и се усмихнах.

-Добре. Щом така искаш.

Аз и Гидиън пристигнахме в хотела. Той ме изпрати до стаята ми и ми подаде куфара.

-Е,вероятно ще се видим по-късно. Чух,че ресторантът им има най-добрата кухня в цял Париж. Какво ще кажеш да вечеряме заедно? В осем и половина?

-Е,защо не? -усмихнах се аз. -Дадено.
~~~
-И той покани ли те?-шепнеше Ви, стрелкайки несигурни погледи към вратата.

-Да. Не мога да повярвам. Трябва да се приготвя. Приличам на клоун. -въздъхнах аз, повдигайки няколко кичура коса над главата си.

-Не се притеснявай. Щом те харесва с рошава коса и раздърпана жилетка значи не е нужно да се престараваш. Освен, ако не искаш да го смаеш тотално. Което с твоята визия като цяло е много вероятно. -говореше ми тя през другата стая, търсейки гримовете в куфарите ни. Тя нямаше да спи в моята стая, но след като й казах, че Гидиън ме е поканил откачи. Донесе малкия си (25-килограмов!) куфар и започна да ме "подготвя" с фрази от сорта на "Не забравяй всички момчета така или иначе са идиоти " или "Но пък в следващ даден момент могат да бъдат най-сладкото нещо на Земята. ".

-Нека да започнем с подготовката! -извика тя ентусиазирано, държейки в ръце цели три несесера, пълни догоре с грим.
~~~
Ето ме. Стоях в асансьора в златни нюанси по цялата ми рокля. Права дълга рокля без презрамки и интересен, но също така провокативен гръб. Обувките ми бяха същинската част на самоубийството. 11-сантиметровият ток убиваше краката ми. Но си струваше. Рядко изпипвах тоалетите и грима си, но този път с Ви се престарахме. Рядко съм доволна от себе си и ли сама си отправям комплименти, но този път наистина изглеждах добре. И се чувствах. Красива.

Гидиън ме чакаше пред вратата на красивия асансьор и с ококорен поглед ми подаде ръка. И той се беше спретнал по повода. Носеше типичен черен костюм, бяла риза и златиста вратовръзка. Вероятно Виржиния беше врътнала един от номерата си.

-Ъ. Гуен. Ъъх. Леле. Просто. Леле. Ти. Ти си толкова. Красива. Зашеметяваща. -говореше тихо той, гледайки право в очите ми.

-И ти не изглеждаш зле, Гид. -казах аз приятелски бутайки рамото му с лакът.-Забелязвам златистата вратовръзка. Виржиния добре те е изкомандорила. -подръпнах аз връзката.

-Хах. -засмя се той нервно. -Така е. Не бях много сигурен за нея. -подхвана тихо, гледайки в обувките си.

-Хей. Не се притеснявай, пасва идеално с косата ти. -усмихнах се аз.

Вероятно за първи път виждах липсата на самоувереност та на Гидиън Фамп през целия ми съзнателен живот.
-Благодаря ти. -леко засияване на лицето му отдаде значение за продължението на вечерта.

-Подготвяш ли се? -попитах аз самодоволно.

-Гуен, нека не говорим като опоненти тази вечер. Нямам против да говорим за покер, но не ми допада факта, че наистина ще трябва да се изправя срещу теб в играта. Аз съм момче, ти си момиче, това е нашата вечер. Нека не я проваляме.

-Прав си. Исках да разбера реакцията ти. А тази беше правилната. -усмихнах се аз и поех към масата ни, хванала момчето от мечтите ми под ръка.
-------------
Представете си Найл Хоран. Като Гидиън. Без значение, че Гуен е Елинор, която е бившата на Луи. Всичко ще се завърти в един щастлив фенфик за 1D. (с вероятност от малка шипка the vamps)

ily,all

bye,xxx