Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След като излязох от стаята вървях бавно с вперени в земята очи,докато нощният въздух обгръщаше лицето ми.Беше студено , но едвам го усещах,дишах накъсано опитвайки се да се справя със стягането в гърдите ми.Езерото беше единственото място,което можеше да ми даде утеха.Само там тишината не ме плашеше.Когато стигнах тревата беше влажна от вечерната роса.Седнах на тревата и обгърнах коленете си с ръце.Очите ми пареха ,но вече нямаше смисъл да сдържам сълзите си.Те просто потекоха.
"Какво не ми е наред?"
Този въпрос не ми даваше покой.Опитах се да дишам по-дълбоко,но беше безполезно.Всяко вдишване носеше със себе си спомени,които се опитвах да забравя.Гласът на баща ми.Писъците на майка ми.Усещането,че съм безсилна.
Някъде зад мен нещо прошумоля.Обърнах се рязко и сърцето ми подскочи.Той беше там.Седеше сякаш винаги е бил част от този момент -Майкъл .Облегнат на едно дърво ръцете му заровени в джобовете.Лунната светлина се отразяваше в косата му,а изражението му необичайно сериозно.
-Трябва да спреш да бягаш всеки път , когато нещата станат трудни–каза той.Гласът му не беше груб,но звучеше така сякаш беше видял през мен.Изпитах прилив на гняв.Как смееше да ме следва.Как смееше да ми говори така,сякаш знае какво чувствам.
-Не ти влиза в работата–отвърнах,но думите ми звучаха по-слаби от колкото исках .
Майкъл не каза нищо.Вместо това се приближи бавно сякаш се страхуваше да не ме изплаши.Седна на тревата до мен,но остави достатъчно място по между ни.
-Може би не ми влиза в работата ,но те познавам достатъчно ,за да разбера ,че не заслужаваш това ,което те разяжда отвътре.–Стиснах устни , за да прикрия треперенето си.
-Не знаеш нищо за мен.
-Тогава ми разкажи.
Погледнах го .Очите му обикновено арогантни и предизвикателни , а сега нямаше нито едно от двете , а всъщност имаше спокойствие.Почувствах , че ми дава избор да говоря или да остана тиха–Обърнах глава насочвайки погледа си към гладката повърхност на езерото.Тишината се проточи докато се опитвах да събера кураж .
-Майка ми.....беше най-добрият човек,когото някога съм познавала.Тя винаги намираше начин да ме защити .–Гласът ми трепереше ,но думите сами се нареждаха.–А баща ми..... той беше чудовище.
Майкъл не ме прекъсна и за миг.
-Когато майка ми почина.... той реши , че може да прави каквото иска с мен.Опита се да ме омъжи....да ме продаде.И знаеш ли кое е най-лошото?-Стиснах ръце толкова силно , че ноктите ми се впиха в дланите ми.-Вярвах,че няма кой да ме спаси.––Замълчах.Чувствах се сякаш цялото ми тяло трепери , но не от студ.
-А майка ти?-Попита тихо.–Затворих очи.Спомените се върнаха неясни,но болезнено реални.
-Опита се да ме спаси.Отпрати ме при леля ми преди ......преди да се случи най-лошото.Не успя да спаси себе си.–Гласът ми беше едва шепот.Очаквах съжаление или някакъв жалък опит за утеха , но Майкъл не каза нищо.Просто седеше там.Тишината между нас беше странно успокояваща.Но накрая той проговори.
-Това ,което си преживяла не те определя.Не позволявай на онзи....–Той замълча за миг търсейки правилните думи.
- Не позволявай на никого да ти отнеме това ,което си сега.
Погледнах го.В очите му не видях само разбиране , но и нещо повече възхищение. За пръв път от много време не почуствах , че съм сама.За миг останахме потънали в тишина. Тишина , която не беше неудобна.А напротив чувствах я почти , като топло одеяло,което ме обгръщаше след дълга битка с вътрешните ми демони
Майкъл се облегна назад и погледна към небето.
-Случвало ли ти се е да се чувстваш сякаш всички те гледат , но никой не те разбира наистина ?–Внезапно попита той.Обърнах се към него изненадана от въпроса .Винаги съм си мислила , че хора като Майкъл популярни,силни,недостижими нямат такива мисли .Но в погледа му видях нещо познато.
-Постоянно.–Отговорих тихо
Той се усмихна , но не беше от онези арогантни усмивки,които ми действаха на нервите.Тази бше тъжна.
Е според вас как ще продължи разговора между Амбър и Майкъл? Дали някой ги подслушва , или пък снима?Ще разберем следващата седмица 🙄(Съжалявам ако има грешки🫶🏻)
