Събуждам се. Усещам адска болка във врата. Ръцете ми плуват в някаква течност. Отварям очи. Всичко е червено. Целият ми свят е едно червено петно. Кръв. Всичко около мен е в кръв. Смъртта е навсякъде. Цялото ми семейство е мъртво. Майка и татко, сестра ми вече ги няма. Плача над любимия си. Никога повече няма да чуя гласа му. Няма да видя красивите му очи. Виждам отражението си в огледалото срещу мен. Призлява ми от вида ми. Аз съм чудовище. Усещам как кучешките ми зъби се забиват в долната ми устна. Изпитвам огромна жажда. Жажда за кръв. Сякаш огън гори в стомаха ми. Едва не се нахвърлям на телата на семейството ми. Но се сдържам. Не мога да направя подобно нещо. Да оскверня така телата им. Само че Лилит не може да се сдържи. Хващам я през кръста. Хващам я и я повличам навън. Трябва ми кръв. Трябва ни кръв. И то веднага. Виждам един бездомник в отсрещната улица. Най - добрият ми шанс в този момент. Не искам да се храня от него. Знам, че ще го убия. Но нямам друг избор. Остава ми да се надявам, че ще го отърва от мъчния му живот. И му се нахвърлям. Лилит прави същото. След няколко минути в тялото му няма и капчица кръв. Жаждата си отиде. Болката се завърна. Болката от загубата на най-любимите ми хора. Сама съм. Сам самичка. Свличам се на земята и облягам гръб на стената зад мен. По бузите ми се стичат сълзи. Самосъжалявам се. Лилит сяда до мен и ме прегръща. Опитва се да ме успокои, но това е невъзможно. Няма да се успокоя докато не убия тези които ми причиниха това. Докато не изкарам и последната глътка въздох от дробовете им. Избърсвам сълзите си. Обещавам си, че никога повече няма да плача. Няма да се самосъжалявам. Няма да допускам да ме наранят. Няма да обичам. Избърсвам кръвта от лицето си. Изправям се. Подушвам въздуха. Помня миризмата на онзи убиец. Миризмата на това животно. Усещам следата и тръгвам по нейна посока. Учудвам се на бързата си скорост. Чувам стъпките на Лилит, която ме следва. Спирам зад една стена. Виждам лицето му. Говори с друг вампир. Ще ги убия. Трябва да ги убия. Впускам се към тях. Те не очакват нападението ми. Изтръгвам сърцето му. Както и на другия вампир. Безжизнените им тела падат на земята. Очите им се опитват да ме накарат да се почувствам виновна. Само че аз не чувствам вина. Не ми тежи, че вече съм убиец. Лилит стои пред мен с широко отворени очи.
-Найт, какво си напра...
-Найт умря. Пред теб стои Найтшейд. - казах с леден тон. Сладкото момиче, с което всички се закачах, си отиде. Усмивката която стоеше всеки ден на лицето ми, залезе. Сърцето ми се покри с дебели ледове. Ще започна нов живот. Ще отида някъде другаде. Някъде, където всички ще се страхуват от мен, а не аз от тях. Някъде, където всички ще ме знаят като нощната сянка.
Така, това е пролога на новата ми история. Надявам се да ви хареса и да следите книгата за напред. Ще се постарая да качвам нова глава всяка неделя.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА КОМЕНТИРАТЕ И ГЛАСУВАТЕ!
YOU ARE READING
Deep In The Night
VampireИзминаха 400 години откакто войната с демоните приключи. Война, в която почти всички демони бяха унищожени, но и почти всички нефилими бяха избити. Война, от която върколаците излязоха без големи поражения. Война, в която вампирите изобщо не се вклю...