Deep In The Night

Още Едно Убийство... Нищо Ново...

Найтшейд

12 май, 18:00

Ню Йорк, САЩ

Събуждам се обляна в пот. Омръзна ми вече. Все един и същ кошмар, всяка вечер. Вече от 400 години. Поне със всеки изминал ден всичко става все по-бледо и по-бледо. Започвам да /забравям миналото/ се отървавам от лошите сънища. Трябва да се радвам /само че не искам да забравя каква бях/. Трябва да ми харесва /само че празните като мен не изпитват чувства/.

Надигам се от леглото и отивам в банята. Събличам се и се мушвам под горещата вода. Тя отмива от мен спомена за кошмара /спомена за щастливото момиче/. Капките вода се стичат по цялото ми тяло. Но капките кръв никога не се отмиват.

Увивам една хавлия около себе си и излизам. Заставам пред огледалото. Червената ми като кръв коса изпъква на фона на бялата хавлия. Сплитам я на дълга плитка, за да не ми пречи.

Обличам червен потник, черни кожени панталони, черно кожено яке и кожени ботуши. Черната смърт - беше ме нарекъл някой преди доста години. Тогава това не ми се понрави и... да кажем, че много му се искаше да си върне думите назад. Но е бил много много прав. Защото щом се погледна в огледалото виждам смъртта, която носи момичето в което се превърнах. Или вампирът.

Взимам две ками и се насочвам към залата за тренировки. Това е животът ми - тренировки. Всеки проклет ден от 319 години 11 месеца и 30 дена. Утре имам рожден ден. Сигурно Лилит ще ме накара да изляза някъде с нея, аз ще отида само за да не ми мрънка и след половин час ще се изнижа. И после ще се кача на покрива и ще гледам звездите. Една за мама, една за татко, една за сестра ми и една за Айдън, която ще свети по-силно от другите. Защото когато той умря, уби и мен. Взе сърцето ми със себе си. Защото тази звезда свети за двама ни.

Събличам якето и слагам боксови ръкавици. Започвам да удрям боксовата круша. Познавам всеки сантиметър от нея. И вече ми е омръзнало всеки ден да я удрям. Но не ми хрумва нищо друго, а предпочитам това вместо да лежа по цял ден и нощ.

Решавам да изляза на покрива и да стрелям с лък. Но за целта трябва да го намеря. И да кажа на Лилит да спре да преподрежда. За стотен път. Единственият вампир в клан, който си позволява да не ми се подчинява. И винаги и се разминава. Защото ми е най-добрата приятелка. Единствената приятелка.